Йов 15

Верен

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 

2 Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър? 

3 Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза? 

4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога, 

5 защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните. 

6 Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват. 

7 Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете? 

8 Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта? 

9 Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма? 

10 Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти. 

11 Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти? 

12 Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти, 

13 за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си? 

14 Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? 

15 Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му – 

16 колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода! 

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа, 

18 което мъдрите оповестиха и не скриха приетото от бащите си; 

19 на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях. 

20 Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника. 

21 Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява. 

22 Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен. 

23 За хляб се скита – но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов. 

24 Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават, 

25 понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили; 

26 спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си; 

27 понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой; 

28 и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне. 

29 Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята. 

30 Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му. 

31 Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му. 

32 Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее. 

33 Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли; 

34 защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството. 

35 Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.