1В третия месец след излизането на израилевите синове от египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.2И се вдигнаха от Рафидим и дойдоха в Синайската пустиня, и разположиха стан в пустинята и там Израил разпъна шатрите си срещу планината.3И Мойсей се изкачи при Бога[1] и ГОСПОД му извика от планината и каза: Така да кажеш на якововия дом и да оповестиш на израилевите синове:4Вие видяхте какво направих на египтяните, а вас носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си.5И сега, ако усърдно ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, вие ще бъдете Мое собствено притежание от всички народи, защото Моя е цялата земя.6И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Това са думите, които трябва да кажеш на израилевите синове.7И така, Мойсей дойде и повика старейшините на народа, и представи пред тях всички тези думи, които ГОСПОД му беше заповядал.8И целият народ отговори в съгласие и каза: Всичко, което ГОСПОД е казал, ще направим. И Мойсей отнесе на ГОСПОДА думите на народа.9Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Ето, Аз ще дойда при теб в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да ти вярват вече завинаги. И Мойсей каза на ГОСПОДА думите на народа.10И ГОСПОД каза още на Мойсей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат дрехите си,11и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден ГОСПОД ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ.12И постави прегради наоколо за народа и кажи: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите ѝ! Който се допре до планината, непременно да се умъртви.13Ръка да не се допре до нея. Да се убие с камъни или със стрели, било то животно, или човек – да не остане да живее. Когато тръбата затръби дълго, тогава нека се качат на планината.14И така, Мойсей слезе от планината при народа и освети народа; и те изпраха дрехите си.15И каза на народа: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.16А на сутринта на третия ден имаше гърмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас. И целият народ, който беше в стана, потрепери.17Тогава Мойсей изведе народа от стана, за да посрещне Бога; и застанаха в подножието на планината.18А Синайската планина беше цяла в дим, защото ГОСПОД слезе на нея в огън. И димът ѝ се издигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.19И тръбният глас ставаше все по-силен. Мойсей говореше и Бог му отговаряше с глас.20И ГОСПОД слезе на върха на Синайската планина. И ГОСПОД повика Мойсей до върха на планината и Мойсей се изкачи[2].21Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Слез и предупреди народа да не се спусне към ГОСПОДА да гледа, и да паднат мнозина от тях.22Също и свещениците, които се приближават при ГОСПОДА, нека се осветят, за да не ги нападне ГОСПОД.23А Мойсей каза на ГОСПОДА: Народът не може да се изкачи на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал и си казал: Постави прегради около планината и я освети.24Но ГОСПОД му каза: Иди, слез и после се качи, ти и Аарон с теб; а свещениците и народът да не се спускат да се качват към ГОСПОДА, за да не ги нападне Той.25И така, Мойсей слезе при народа и му каза това.