1Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,2който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.3Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.4Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.5И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;6а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай[1].7Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,8не закоравявайте сърцата си както в преогорчението[2], както в деня на изкушението в пустинята,9където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.10Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.11Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“12Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.13Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.14Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай[3];15докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчениетост. 7-8;.“16Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?17А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?18На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?19И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.