1И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,2възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.3И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,6първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.7И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,10нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.11Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.14Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,16казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.17Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.19Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.21А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.22Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.23И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.25Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.29И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,30като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус[1].31И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,35и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,37като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.