1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.4И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.5Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.6А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.8И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.9А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.10Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.11И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.13А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.14И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.15И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.17А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.18И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,19като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите[1],20как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.22И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалимст. 16;, без да зная какво ще ме сполети там,23освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.24Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.25И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето мист. 38;.26Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;27защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.28Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;30също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.31Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.32А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.33Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.35С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.37И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,38наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето муст. 25;. И го изпратиха до кораба.