1А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.2За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония.3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.4И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.6И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия[1];7и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.8И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.9И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!10И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.11И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,12а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което говореше Павел.15И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.16И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.17Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.19А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.20И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,21и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.22Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.23И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.25Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.26И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.27И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.28Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.29А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?31А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.32И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови[2].34И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.35А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.36И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!38И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.39И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.40А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.