1Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си.2И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом.3И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.4Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.5Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот.6Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва.7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение.8И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя[1].9Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно!10Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш.11Там ще те храня – защото остават още пет години на глад – за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.12И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.13И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук.14Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.15И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.16И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му.17И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя.18И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята.19А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате.20При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше.21И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път.22На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.23И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.24Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се каратеили: да не се страхувате по пътя!25И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.26И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя[2]! А сърцето му примря, защото не им вярваше.27Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.28И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!