1А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.2Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.5И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:7Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?11И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.15И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?16А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.18А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!22И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,24и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?27Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.28И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.29А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.30И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?31Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.33И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.34И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.35И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол[1]. Така баща му го оплака.36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.