1И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.2И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.3И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.4И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.5И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.6И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.7А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.8А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.9Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.10А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.12И Яков каза на Рахил, че е брат на баща ѝ, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.13А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.14И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.15След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.16А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил.17На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.18И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.19И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.20И така, Яков работи за Рахил седем години[1], но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.21След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.22И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.23А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.25И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?26А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.27Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години[2].28И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.29И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.30И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години[3].31А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ. А Рахил беше бездетна.32И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим[4], защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.33И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече СимеонЧуване.34И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви[5].35И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда[6]. И престана да ражда.