1А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.2И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.3И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.4И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката ѝ стана презряна в очите ѝ.5Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите ѝ. ГОСПОД нека съди между мен и теб!6А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето ѝ.7Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,8и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.9А Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете ѝ.10Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.11И Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил[1], защото ГОСПОД чу скръбта ти.12Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго – против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.13Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа[2]; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?14Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои[3]; ето той е между Кадис и Варад.15И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.16А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.