2.Makkabäer 9 | Съвременен български превод

Божият съд над езическия цар

1 По това време Антиох трябвало безславно да се оттегли от пределите на Персия. 2 Той навлязъл в града, наричан Персепол, и се опитал да ограби храма и да завладее този град. Това обаче предизвикало негодувание, мнозина грабнали оръжие и станало така, че Антиох, подгонен от жителите му, унизен трябвало да отстъпи. 3 В околностите на Екбатана му съобщили какво се е случило с Никанор и Тимотей. 4 Обзет от ярост, той решил да излее върху юдеите обидата си към онези, които го бяха прогонили. Затова заповядал на колесничаря да кара, без да спира, колкото се може по-бързо. Но Небесният съд вече го преследвал, понеже бил изрекъл високомерно: „Ще направя Йерусалим гробище за юдеите, щом пристигна там!“ 5 Но Всевиждащият Господ, Бог на Израил, го поразил с неизлечима и невидима язва. Едва изрекъл тези думи, обзела го нетърпима болка в корема, която го изгаряла отвътре, 6 ала той бил заслужил това, защото измъчвал утробите на други с безброй невъобразими изтезания. 7 Това обаче не укротило надменността му. Преизпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост срещу юдеите, той непрестанно подканял да карат по-бързо. Но съвсем неочаквано паднал от колесницата, понесена устремно напред, и от лошото падане изкълчил всичките си крайници. 8 Така онзи, който току-що смятал в нечовешката си надменност да заповядва на морските вълни, който мислел, че може да претегли на везни планинските върхове, бил повален на земята и носен на носилка, за да покаже пред всички Божията сила. 9 От очите на този нечестивец изпълзели червеи и сред болки и страдания още приживе му окапали месата, а смрадта от неговото разложение станала непоносима навред сред войската. 10 Заради непоносимо тежкото зловоние никой не бил в състояние да носи онзи, който доскоро си въобразявал, че ще докосне звездите на небето. 11 Едва тогава сломен започнал да смирява безкрайното си високомерие и да му идва прозрение, защото по Божие наказание мъките му с всеки миг се усилвали. 12 И тъй като вече сам не можел да понася зловонието си, изрекъл следните думи: „Щом човек е смъртен, подобава да се подчинява на Бога и да не се възгордява.“ 13 Нечестивецът призовавал Господа, Който вече не можеше да се смили над него, със следната молитва: 14 „Светия град, който възнамерявах скоро да сравня със земята и да превърна в гробище, обявявам за свободен. 15 Юдеите, които не смятах да удостоя дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливите птици и зверовете, всички тях ще направя равни с атиняните. 16 Светия храм, който преди ограбих, ще украся с разкошни дарове. Ще върна всички свещени съдове и освен тях ще дам многократно повече, а нужните разноски за жертвоприношения ще предоставя от собствените си приходи. 17 Дори аз самият ще стана юдеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам Божията сила.“ 18 Ала понеже болките никак не преставали – върху него се бе стоварило справедливото Божие наказание, – съвсем отчаян, той написал на юдеите писмо, което съдържало следната молба: 19 „Царят и военачалник Антиох желае на своите порядъчни юдейски граждани радост, здраве и благоденствие! 20 Ако вие и децата ви сте добре и ако онова, което желаете, се сбъдва, аз въздавам най-голяма благодарност на Бога, защото към небето е отправена надеждата ми. 21 Аз лежа болен и си спомням с любов за почитта и доброжелателството, които проявихте към мене. На връщане от пределите на Персия, сполетян от тежка болест, сметнах за необходимо да се погрижа за всеобщата безопасност на всички, 22 и то не защото ме е обзело отчаяние – аз съм изпълнен с надежда, че ще се избавя от болестта, – 23 а защото добре знам, че всеки път, когато баща ми се отправяше на поход към отвъдните страни, определяше свой приемник, 24 така че, ако се случи нещо непредвидено или се появи неприятна новина, жителите на страната да знаят на кого е поверено управлението и да не възникват размирици. 25 Освен това забелязах, че владетелите около границите на нашето царство дебнат удобното време и само изчакват изхода на събитията. Ето защо аз определих за цар своя син Антиох. Писмо със същото съдържание написах и до него. 26 И така, настоятелно ви моля да не заличавате от паметта си благодеянията, сторени от мене на общността ви и на всеки един от вас, и да запазите и към моя син благоразположението, което сега изпитвате към мене. 27 Защото аз съм уверен, че той ще следва моя начин на поведение и ще проявява към вас благосклонност и човеколюбие.“ 28 Така този убиец и богохулник претърпял ужасни страдания, каквито причинявал на други, и свършил живота си в планините на чужда страна с най-жалката смърт. 29 Филип, с когото от деца били възпитавани заедно, пренесъл тялото му. Той обаче отишъл при Птолемей Филометор в Египет, тъй като изпитвал недоверие към сина на Антиох.