2.Makkabäer 6 | Съвременен български превод

Преследване на вярващите юдеи

1 Не след дълго време царят изпратил един старец, атинянин, който да принуди юдеите да отстъпят от своите закони и да не живеят вече по Божиите закони. 2 Освен това трябвало да се оскверни йерусалимският храм, като се посвети на Зевс Олимпийски, а храмът в Гаризин – на Зевс, покровителя на гостоприемството, поради нрава на местните жители. 3 Настаналото зло било тежко и непоносимо за народа. 4 Езичниците изпълнили храма с безчинства и разпуснатост. Те гуляели с блудници и се отдавали на порочни удоволствия с тези жени в притворите на святото място и дори внасяли вътре неща, които не са позволени. 5 Така жертвеникът бил отрупан със скверности, които законът забранява да бъдат принасяни като жертва. 6 Не било възможно нито съботата да се спазва, нито празник на предците да се почита, дори и юдеин не можело да се наричаш. 7 Всеки месец на рождения ден на царя юдеите били унизително принуждавани да посещават идоложертвени гощавки, а на Дионисиевия празник трябвало да участват с венци от бръшлян в тържественото шествие в чест на Дионисий. 8 По предложение на Птолемей било взето решение и съседните елински градове да се отнасят по същия начин към юдеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви. 9 Ако някой откажел да приеме елинските обичаи, трябвало да бъде убит. Едва тогава се видяло какво зло наистина ги е сполетяло. 10 Две жени били обвинени, че обрязали децата си. Затова провесили децата за гърдите им, прекарали ги пред народа из града и ги хвърлили от стената. 11 Други се събрали в близките пещери, за да празнуват тайно седмия ден. Но те били издадени на Филип и изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятали за грях да се защитават.

Бог желае доброто на Своя народ

12 Тук моля онези, които биха чели тази книга, да не падат духом от тези страдания, а да разберат, че наказанията водят нашия род не към гибел, а към поука. 13 Защото, ако на нечестивците не се дава много време, а скоро ги сполетява наказание, това е знак за голямо благодеяние. 14 Господ не чака нас така търпеливо, както другите народи, та да ги накаже, когато натрупат много грехове. С нас Той не постъпва така, 15 а ни наказва, преди да стигнем до крайност в греховете си. 16 Той никога не ни отнема милостта Си, а не изоставя Своя народ, като ни вразумява чрез страдания. 17 Впрочем нека си кажем това, за да се помни! А след краткото отклонение нека се върнем към разказа.

Мъченичеството на Елеазар

18 Сред видните книжници бил Елеазар, мъж вече в напреднала възраст, но с красиви черти на лицето. На него му разтваряли устата, за да го принудят да яде свинско месо. 19 Той предпочел славната смърт пред опозорен живот и доброволно се предал на мъченията, 20 като изплюл месото обратно, така както трябваше да постъпват решените да проявяват твърдост – да отказват да вкусят непозволени неща, макар и да обичат живота. 21 Хората, определени да извършат това противозаконно жертвоприношение, познавали отдавна този мъж. Те го повикали и насаме започнали да го убеждават да принесе в жертва месо, приготвено от самия него. Така той би могъл да го използва, като си дава вид, че яде месото, отредено за жертвоприношение от царя. 22 По този начин би избегнал смъртта и заради старото приятелство би се възползвал от тяхното човеколюбие. 23 Ала той, след като взел благородно решение, достойно за неговата възраст и почитта, отдавана му заради нея, за побелелите му коси, съхранили толкова добродетели, за благочестивото от детство възпитание, но най-вече за святия, от Бога даден Закон, отговорил: „Веднага нека ме предадат на смърт, 24 защото е недостойно за възрастта ни да проявяваме лицемерие. Иначе много от младите, като разберат, че деветдесетгодишният Елеазар е преминал към езичество, 25 и те, поради лицемерието ми за преброените дни живот, ще изпаднат в заблуда заради мене. А това ще донесе безчестие и позор за старините ми. 26 Но дори и да бих се избавил от наказанието, което сега хора ми налагат, аз никога няма да избегна десницата на Всемогъщия – нито жив, нито мъртъв. 27 Затова ще се разделя мъжествено с живота, за да се покажа достоен за преклонната си възраст 28 и да оставя добър пример на младите, охотно и доблестно да посрещат смъртта заради почитта към светите закони.“ 29 След тези думи доброжелателството, проявено допреди малко от онези, които го водели, преминало в зложелателство, понеже ги сметнали за безумие. 30 Умирайки под ударите, той простенал и казал: „Господ, у Когото е съвършеното познание, вижда, че аз, макар да можех да избегна смъртта, понасям жестоките страдания от мъченията върху тялото си, ала душата ми ги търпи с радост заради благочестивия страх пред Него.“ 31 Така свършил той живота си, като остави със своята смърт паметен пример за доблест и благородство не само за младите, но и за мнозина от народа.