2.Makkabäer 15 | Съвременен български превод

Богохулството на Никанор

1 А Никанор, като научил, че хората на Юда се намират в околностите на Самария, решил, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. 2 И когато юдеите, принудени да го съпровождат, го убеждавали: „Не ги погубвай така жестоко и безчовечно, въздай почит на деня, осветен от Всевиждащия“ – 3 този проклетник попитал: „А нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботният ден?“ 4 Тогава те отговорили: „Има жив Господ, Небесен Владика, Който е заповядал да се почита седмият ден!“ 5 А той рекъл: „Аз пък съм земен господар, който заповядва да вземете оръжието и да изпълните задължението си към царя!“ Ала все пак той не успял да осъществи престъпните си намерения.

Юда вдъхновява войската си за битка

6 Обладан от неимоверно високомерие, Никанор решил след победата над Юда и неговите хора да издигне паметник от плененото оръжие. 7 Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ. 8 Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари. 9 Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели. 10 За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили. 11 Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички. 12 А съновидението му било такова: явил му се Оний, предишният първосвещеник, мъж благороден, почтен в общуване, с кротък нрав, сладкодумен, усвоил от малък всички добродетели – него видял той да се моли с прострени ръце за целия юдейски народ. 13 Явил му се и друг мъж, беловлас и с величествена осанка, изпълнен с удивително и неотразимо достойнство. 14 И Оний изрекъл следните думи: „Този е Йеремия, Божи пророк, който обича своите братя и много се моли за народа и светия град.“ 15 Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите: 16 „Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“ 17 Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност. 18 Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм. 19 Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле. 20 И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни. 21 Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея. 22 А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим. 23 Изпрати и сега, Господи на небесата, добрия ангел, за да ни предвожда и да всява страх и ужас. 24 Нека пред мощната Ти ръка треперят онези, които се нахвърлиха с хули върху Твоя свят народ.“ Това рече и млъкна.

Поражението и смъртта на Никанор

25 Онези, които били с Никанор, напредвали с тръбен зов и бойни песни. 26 А хората на Юда влезли в битка срещу враговете с молитва на уста. 27 С ръце те се сражавали, а в сърцата си се молели на Бога. Повалили на земята не по-малко от тридесет и пет хиляди, а радостта от Божията помощ, която всички видели, била голяма. 28 Когато битката свършила и те с ликуване си тръгнали, открили, че Никанор е паднал убит в цялото си въоръжение. 29 Тогава, сред викове и шум, те възхвалили Господа на езика на предците си. 30 А Юда, който винаги бил пръв телом и духом в битките за своите съграждани и се бил обрекъл от младини на сънародниците си, заповядал да отсекат главата на Никанор и ръката му от рамото и да ги отнесат в Йерусалим. 31 Щом пристигнал там, свикал своите сънародници и наредил на свещениците да застанат пред жертвениците. Пратил да повикат и онези, които се намирали в крепостта. 32 И като показал главата на злодея Никанор и ръката на този богохулник, която високомерно бил прострял към светия дом на Всемогъщия, 33 накарал да отрежат езика на нечестивия Никанор и на късчета да го хвърлят на птиците. Ръката му пък окачили пред храма като наказание за безумието му. 34 Тогава всички се обърнали към небето, за да прославят Господа, защото показал мощта Си, и викали: „Благословен да е Онзи, Който запази Своето място неосквернено!“ 35 А главата на Никанор окачил на крепостната стена, така че отвред да се вижда ясният знак за помощта от Господа. 36 И след общо решение на всички постановили никога да не оставят този ден без празненство, а да го почитат тържествено на тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен по сирийски адар – ден преди Мардохеев ден.

Послеслов

37 Такива неща се случили с Никанор. И понеже оттогава градът е в ръцете на евреите, аз ще завърша тук своето повествование. 38 Ако съм го сторил добре и въздействащо, това беше и моето желание. Ако пък е с недостатъци и посредствено – направих, каквото беше по силите ми. 39 Да пиеш виното чисто не е проява на вкус, но пък и само вода не върви. Ала вино, смесено с вода, е приятно и доставя наслада. Така и начинът, по който е съставено едно повествование, е удоволствие за слуха на неговите читатели, стига той да е сполучлив. С това искам и да завърша.