2.Chronik 20 | Съвременен български превод

2.Chronik 20 | Съвременен български превод

Победа на Йосафат

1 След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат. 2 Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“ 3 А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея. 4 И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове. 5 Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора, 6 и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи! 7 Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам! 8 И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха: 9 „Ако ни сполети нещастие – меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.“ 10 И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха, 11 ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство. 12 Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“ 13 И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си. 14 Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци, 15 и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия! 16 Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил. 17 В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“ 18 Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят. 19 А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове. 20 На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“ 21 И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“ 22 Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити, 23 защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си. 24 Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил. 25 Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха. 26 А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха – долина на благословението. 27 След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете. 28 Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби. 29 И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил. 30 И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред. 31 Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил. 32 Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа. 33 Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци. 34 А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе. 35 Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие. 36 Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер. 37 Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.