1Когато Йосафат, юдейският цар, се връщаше жив и невредим у дома си в Йерусалим,2ясновидецът Ииуй, Ананевият син, излезе да го посрещне и попита цар Йосафат: „Трябваше ли да помагаш на нечестивия и да обичаш тези, които мразят Господа? Затова Господ изпраща гнева Си върху тебе!3Все пак ти направи и добри неща, като премахна идолите в страната и усърдно търсеше Бога.“4Йосафат отседна в Йерусалим, но отново обхождаше народа си от Вирсавия до Ефремовата планина и ги обръщаше към Господа, Бога на предците им.5Той постави съдии във всеки един от укрепените градове из цяла Юдея,6като им нареди: „Внимавайте в това, което вършите! Защото вие съдите не от името на човек, а от името на Господа и Бог ще бъде с вас, когато произнасяте присъда.7И нека страхът от Господа ви кара да постъпвате по съвест, понеже Господ не допуска неправда, пристрастие и подкупност.“8Освен това Йосафат назначи левити, свещеници и водачи на израилските племена, които да съдят в Йерусалим от името на Господа и да разглеждат възникналите сред жителите спорове.9На тях той разпореди: „Съдете със страх от Господа, вярно и с чисто сърце.10Ако до вас достигне спор между сънародниците ви в градовете за случай на убийство, за закон, заповед, разпоредби или обичай, предпазвайте ги да не грешат пред Господа, за да не пада върху вас и сънародниците ви Неговият гняв. Постъпвайте така, за да не носите вина.11Първосвещеникът Амария ще ви съветва за всяко дело пред Господа, Зевадия, синът на Исмаил, предводител на Юдовото племе – за всяка царска разпоредба, а служителите ще бъдат надзиратели пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще върви с праведния.“
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.