1.Makkabäer 9 | Съвременен български превод

Смъртта на Юда

1 Когато Деметрий научи, че Никанор и войниците му са паднали в сражението, повторно изпрати Вакхид и Алким в юдейската земя, а с тях и дясното крило на войската. 2 Те тръгнаха по пътя за Галгал, разположиха се на лагер при Месалот в Арвили и като го завладяха, погубиха много хора. 3 В първия месец на сто и петдесет и втората година разположиха лагера си при Йерусалим, 4 но след това се вдигнаха и се отправиха към Верея с двадесет хиляди мъже и с две хиляди конници. 5 Юда пък се беше разположил при Еласа с три хиляди отбрани мъже. 6 Но като забелязаха огромната, превъзхождаща ги по численост войска, обзе ги голям страх и мнозина избягаха от лагера. От тях останаха не повече от осемстотин мъже. 7 Юда видя как войската му се разбяга и понеже му предстоеше битка, сърцето му се сви, защото нямаше време да ги събере. 8 Сломен, той се обърна към останалите: „Да се вдигнем и да тръгнем срещу нашите противници, може би ще имаме сили да се бием с тях!“ 9 Но те започнаха да го разубеждават: „Няма да ни стигнат силите. Нека сега спасим живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях – твърде малко сме.“ 10 Тогава Юда рече: „Не, само това няма да сторя – да бягам от тях! Ако е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да оставим неопетнена нашата слава.“ 11 Вражеската войска напусна лагера и се разгърна пред тях. Конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашкари, стрелци и челен отряд все опитни войници. 12 Вакхид пък се намираше на дясното крило. Войската напредваше с двете крила, звучаха бойни тръби. 13 Хората на Юда също затръбиха с тръби, земята се разтресе от грохота на войските и се завърза битка, която продължи от сутринта до вечерта. 14 Юда забеляза, че Вакхид и основната част от войската му се намират вдясно. Тогава при него се събраха всички със смели сърца, 15 разбиха дясното крило и ги преследваха до Азотската планина. 16 Но онези, които се намираха на лявото крило, като видяха, че дясното крило е разбито, се обърнаха в посока към Юда и хората, които го следваха. 17 Настана жестока битка, паднаха много убити и от едната, и от другата страна. 18 Падна и Юда, а останалите се разбягаха. 19 Йонатан и Симон взеха тялото на своя брат и го погребаха в гробницата на предците му в Модин. 20 Всички израилтяни го оплакаха в неутешими ридания, много дни скърбяха за него и казваха: 21 „Загина достойният спасител на Израил!“ 22 Останалите дела на Юда, сраженията, смелите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.

Избирането на Йонатан за предводител на Израил

23 А след смъртта на Юда по всички предели на Израил се появиха хора, престъпващи Закона, и всички, които вършеха неправда, вдигнаха глава. 24 По това време настана страхотен глад, сякаш и земята мина на тяхна страна. 25 Тогава Вакхид избра нечестивите мъже и ги постави за управници на страната. 26 Те издирваха приятелите на Юда, разпитваха ги и ги отвеждаха при Вакхид. А той, за да им отмъсти, ги подлагаше на оскърбления. 27 И настана голяма скръб в Израил, каквато не бе имало от деня, от който сред тях престанаха да се явяват пророци. 28 Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан: 29 „Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ. 30 Затова ние днес те избрахме да ни бъдеш вместо него военачалник и предводител, за да водиш нашата война.“ 31 Тогава Йонатан прие предводителството и зае мястото на своя брат Юда.

Военните действия в Юдея

32 Но Вакхид узна за това и търсеше как да го убие. 33 Когато научиха това, Йонатан и брат му Симон, както и всички, които бяха с него, избягаха в пустинята Текоа и се разположиха на лагер при водите на езерото Асфар. 34 Вакхид узна за това в съботен ден и премина заедно с цялата си войска отвъд Йордан. 35 А Йонатан изпрати своя брат Йоан, който предвождаше обоза, при приятелите си, наватеите, с молба да съхраняват при тях многото им багаж. 36 Обаче от Мидава излязоха Ямвриевите синове, заловиха Йоан и всичко, което той имаше, и избягаха с плячката. 37 Скоро след това известиха на Йонатан и на брат му Симон, че Ямвриевите синове правят голяма сватба и с многолюдно шествие тържествено водят от Надават невеста, дъщеря на един от прочутите ханаански велможи. 38 Тогава те си спомниха за пролятата кръв на брат си Йоан, изкачиха се на планината и потърсиха скрито убежище. 39 Когато вдигнаха очи, скоро видяха шумна тълпа и много дарове. Младоженецът, неговите приятели и братята му бяха излезли да ги посрещнат с тъпани, музика и много оръжие. 40 Тогава ги нападнаха от засада и ги избиха. Мнозина паднаха убити, останалите избягаха в планината и те им взеха всичко като плячка. 41 И сватбеното тържество се обърна в скръб, а звуците от музиката им – в сълзи. 42 Така те отмъстиха за кръвта на своя брат и се върнаха в блатистата местност край Йордан. 43 Като чу за това, Вакхид дойде един съботен ден при бреговете на Йордан с голяма войска. 44 Тогава Йонатан се обърна към хората си: „Да се вдигнем и да се сражаваме за живота си! Днес не е това, което беше вчера и завчера. 45 Ето пред нас и зад нас е неприятелят, отвред са водите на Йордан, блато и гора и няма откъде да се измъкнем. 46 Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“ 47 И битката започна. Йонатан протегна ръка, за да срази Вакхид, но той му се изплъзна назад. 48 Йонатан и хората му се хвърлиха в Йордан и преплуваха до другия бряг, но враговете не преминаха Йордан, за да ги преследват. 49 В този ден от войската на Вакхид паднаха около хиляда мъже.

Утвърждаването на царската власт в Юдея

50 Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Юдея укрепени градове – крепостите в Йерихон, Емаус, Бет-Херон, Ветил, Тамната, Фаратон и Тефон, с високи стени, порти и греди за залостване. 51 В тях постави стража, за да държи Израил в покорство. 52 Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни. 53 Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост. 54 През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат, 55 в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си. 56 Наскоро след това Алким умря в тежки мъки. 57 Щом Вакхид узна, че Алким е мъртъв, върна се при царя и юдейската земя остана две години спокойна.

Военните успехи на Йонатан

58 Тогава всички онези, които отхвърляха Закона, се събраха на съвет и си рекоха: „Ето Йонатан и неговите хора живеят спокойно и в безопасност. Нека доведем сега Вакхид и той ще ги залови всички за една нощ.“ 59 И те се отправиха да го съветват за това. 60 Той веднага тръгна на поход с голяма войска, като изпрати тайно писма до всички свои съюзници в Юдея да заловят Йонатан и неговите хора. Но те не успяха, защото се разчу за намеренията им. 61 Тогава хванаха около петдесет жители на страната – хора, виновни за това злодейство, и ги убиха. 62 А Йонатан, Симон и хората с тях се оттеглиха към Ветваси в пустинята. Те възстановиха разрушенията там и укрепиха града. 63 Вакхид узна за това, събра цялата си войска, като призова и онези, които се намираха в Юдея, 64 пристигна и се разположи на лагер при Ветваси. В продължение на много дни водеше битка за него, като използваше обсадни машини. 65 В това време Йонатан остави в града брат си Симон, а сам той излезе в околностите с неголяма войска и 66 порази в шатрите им Одомер и братята му, както и синовете на Фасирон. Те започнаха да нанасят удари и с получената подкрепа продължиха настъплението. 67 Тогава Симон и неговите хора излязоха от града и опожариха обсадните машини. 68 Те влязоха в сражение с Вакхид и го разбиха. С това му причиниха голяма скръб, защото неговият замисъл и нападението отидоха напразно. 69 Обзет от гняв към нечестивците, които го бяха съветвали да дойде в тази страна, той уби мнозина от тях и реши да се върне в земята си. 70 Щом узна за това, Йонатан изпрати при него пратеници, за да сключат мир с него и да издействат връщането на пленените. 71 Вакхид прие неговото предложение и се закле да не му причинява никакво зло през целия си живот. 72 Върна му и пленниците, които преди беше пленил в Юдея, оттегли се в своята земя и вече не престъпи пределите им. 73 Така мечът над Израил бе свален. Йонатан се засели в Михмас и започна да съди народа, като изтреби нечестивите сред израилтяните.