1.Makkabäer 5 | Съвременен български превод

Войни срещу идумеите и амонците

1 Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището осветено, както преди, силно възнегодуваха. 2 Те решиха да погубят рода на Яков, който живееше сред тях, и започнаха да убиват и изтребват мнозина от народа. 3 Тогава Юда се опълчи срещу синовете на Исав от Акраватини в Идумея, понеже те държаха в обсада Израил, нанесе им голямо поражение, усмири ги и взе плячка от тях. 4 Той си спомни и за злините на Ваяновите синове, които бяха като примка и примамка за народа, понеже му устройваха засади по пътищата. 5 И макар те да потърсиха защита от него затворени в кулите, той се нахвърли върху тях, като се закле да ги изтреби, и изгори с огън кулите на града с всички, които бяха вътре. 6 След това той продължи срещу синовете на Амон и се натъкна на силна войска и многоброен народ, а техен предводител беше Тимотей. 7 С тях завърза много сражения, в които те бяха разгромени от него и унищожени. 8 Той завладя и Язер заедно със селищата около него и се завърна в Юдея.

Подготовка за спасяването на юдеите в Галилея и Галаад

9 Тогава езичниците от Галаад се събраха против израилтяните, които живееха в пределите им, за да ги избият. Но те успяха да избягат в крепостта Датема 10 и изпратиха до Юда и братята му следното писмо: „Езичниците наоколо са се събрали срещу нас, за да ни изтребят, 11 и се готвят да дойдат и да завладеят крепостта, в която избягахме. Предводител на войската им е Тимотей. 12 Затова ела и ни избави от ръцете им, защото мнозина от нас загинаха, 13 а всички наши братя в пределите на Тов са предадени на смърт, жените, децата и имотът им са взети в плен; там избиха около хиляда мъже.“ 14 И докато още четяха писмото, ето пристигнаха други вестители от Галилея с раздрани дрехи, които донесоха следната вест: 15 „Против нас се събраха от Птолемаида, от Тир и Сидон, от цяла езическа Галилея, за да ни погубят.“ 16 Когато Юда и народът чуха тези думи, свикаха голямо събрание, за да се съветват какво да сторят за своите братя, които се намират в беда и са заплашвани с война от езичниците. 17 Тогава Юда каза на своя брат Симон: „Избери си мъже и иди да защитиш братята си в Галилея. Аз пък и брат ми Йонатан ще се отправим към Галаад.“ 18 А за предводители на народа той определи Йосиф, син на Захария, и Азария, за да бранят Юдея с останалата войска. 19 Даде им и следната заповед: „Управлявайте този народ, но не започвайте война срещу езичниците, докато не се завърнем!“ 20 Отделиха за похода на Симон в Галилея три хиляди мъже, а на Юда, в Галаад – осем хиляди мъже.

Военните походи в Галилея и в Галаад

21 И Симон се отправи към Галилея, участва в много битки с езичниците и те бяха разбити пред очите му. 22 Преследваше ги до портите на Птолемаида, от езичниците паднаха около три хиляди мъже и той взе плячка от тях. 23 Взе също със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати юдеи заедно с жените, с децата и с всичко, което имаха, и ги доведе в Юдея с голяма радост. 24 А Юда Макавей и брат му Йонатан преминаха Йордан и извървяха три дена път през пустинята. 25 Там се натъкнаха на навутейци, които ги приеха мирно и им разказаха всичко, станало с братята им в Галаад – 26 как мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – все градове укрепени и големи, 27 че и в другите градове се намират в обсада и че за следващия ден е заповядано нападение над тези крепости, за да бъдат превзети и всички те в един ден да бъдат погубени. 28 Затова Юда веднага пое с войската си обратно пътя през пустинята към Восор, превзе този град, изби с острия си меч цялото мъжко население, взе като плячка всичките им оръжия и го изгори с огън. 29 Оттам тръгна още същата нощ и достигна до крепостта Датема. 30 С настъпването на утрото, когато вдигнаха очи, пред тях се разкри неизброимо множество народ, който настъпваше със стълби и обсадни машини, за да превземе крепостта и хората, които се намираха в нея. 31 А Юда, като видя, че битката е започнала и от града се издигаха до небето писъци, звуци на тръба и силни викове, 32 се обърна към войниците си: „Сражавайте се днес за вашите братя!“ 33 С три отряда той заобиколи враговете откъм тила, затръбиха с тръбите и със силни гласове отправиха молитва. 34 Щом Тимотеевата войска разбра, че това е Макавей, побягнаха от него, но той им нанесе голямо поражение. В този ден от тях паднаха около осем хиляди мъже. 35 Тогава той се върна в Масифа и след обсада я превзе. Изби цялото мъжко население, плячкоса града и го изгори с огън. 36 Оттам тръгна и превзе Хасфон, Макед, Восор и останалите галаадски градове. 37 След тези събития Тимотей събра друга войска и се разположи на лагера при Рафон отвъд потока. 38 Юда изпрати съгледвачи, за да огледат войската му, и те му известиха следното: „При него са се събрали всички съседни на нас езичници – твърде много на брой. 39 Наели са за подкрепа също и араби и са се разположили отвъд потока, готови да тръгнат против тебе на война.“ Тогава Юда се отправи срещу тях. 40 Докато Юда и войската му приближаваха потока, Тимотей се обърна към своите военачалници: „Ако успее пръв да премине към нашата страна, няма да можем да му устоим, защото е сигурно, че той ще надделее над нас. 41 Но ако го обземе страх и разположи лагера си отвъд потока, ние ще преминем оттатък и ще го надвием!“ 42 Щом Юда достигна до потока, постави войсковите писари при потока и им заповяда: „Не позволявайте на никого да остава в лагера. Нека всички влязат в битката!“ 43 И пръв премина срещу тях, а след него и целият народ. И езичниците бяха разбити от него – те хвърлиха оръжието си и побягнаха към светилището в Карнаим. 44 Тогава превзеха града и изгориха с огън светилището и всички, които се намираха в него. Карнаим беше победен и вече не можеше да противостои на Юда. 45 След това Юда събра всички израилтяни, жители на Галаад, от малки до големи, заедно с жените, децата и имуществото им – твърде голямо множество, за да се отправи с тях към юдейската земя. 46 И достигнаха до Ефрон. Това беше голям, доста укрепен град по пътя. Не беше възможно да го заобиколят нито отдясно, нито отляво, а трябваше да се мине през него. 47 Но жителите му се затвориха вътре и затрупаха портите с камъни. 48 Юда изпрати при тях пратеници с миролюбиво предложение: „Искаме да минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой няма да ви причини зло, ние само ще преминем.“ Но те не искаха да му отворят. 49 Тогава Юда заповяда да известят сред войската всеки на своето място да се приготви за битка. 50 Войниците заеха местата си и водиха сражение за града през целия ден и цялата нощ, докато градът се предаде в ръцете му. 51 И погуби с острия си меч цялото му мъжко население, разруши го до основи, взе голяма плячка и премина през града по труповете на избитите. 52 След това преминаха Йордан в голямата равнина срещу Бет-Сан. 53 Юда постоянно се грижеше някой да не изостава от множеството и ободряваше народа през целия път, докато стигнаха до юдейската земя. 54 Тогава с веселие и радост се изкачиха на планината Сион и принесоха всесъжение, защото никой от тях не загина, а се завърнаха невредими.

Истинските водачи на Израил

55 По времето, когато Юда и Йонатан се намираха в Галаад, а брат им Симон – в Галилея, пред Птолемаида, 56 военачалниците Йосиф, син на Захария, и Азарий чуха за славните военни подвизи, които те бяха извършили, 57 и си рекоха: „Нека и ние да прославим имената си и да се отправим на война срещу езичниците около нас!“ 58 Така те обявиха пред войската, която беше с тях, и тръгнаха срещу Ямния. 59 Но Горгий с войниците си излезе от града на бой против тях. 60 Йосиф и Азарий бяха обърнати в бяг и преследвани до пределите на Юдея. И в този ден паднаха около две хиляди мъже от израилския народ. 61 И настана голям смут сред народа на Израил, защото се мислеха за храбри и не послушаха Юда и братята му. 62 Но те не бяха от потомството на онези мъже, в чиито ръце беше предоставено спасението на Израил. 63 А храбрият Юда и братята му се прославиха твърде много в цял Израил и сред всички народи, докъдето достигаше името им, 64 и се събираха при тях, за да им изразят благопожеланията си. 65 След това Юда и братята му се отправиха на война против синовете на Исав в земята, разположена на юг. Той завладя Хеврон и околните селища, разруши укрепленията му и опожари кулите около града. 66 И отново се вдигна, за да отиде в земята на филистимците, и мина през Мариса. 67 В този ден паднаха в бой някои от свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха тръгнали на война. 68 А Юда се отби в Азот, град във филистимската земя, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на техните богове, взе плячка от градовете и се завърна в Юдея.