1.Makkabäer 3 | Съвременен български превод

Възхвала на Юда

1 И вместо него се въздигна синът му Юда, наричан Макавей. 2 Подкрепяха го всички негови братя и всички, които се бяха присъединили към баща му и с радост воюваха за Израил. 3 Той разнесе навред славата на своя народ. Надянал броня като исполин и препасал бойно снаряжение, устремно влизаше в битки, а мечът му бе закрила за войската. 4 Като лъв се сражаваше в боя – като лъвче, нахвърлило се с рев върху плячка. 5 Той преследваше престъпилите закона и щом ги откриеше, погубваше с огън онези, които всяваха размирици сред народа му. 6 От страх пред него нечестивците се смириха; всички, които вършеха беззакония, бяха обзети от смут и спасението дойде благодарение на неговата ръка. 7 Той причини неприятности на мнозина царе и зарадва с делата си потомците на Яков, а паметта му ще бъде благословена вечно; 8 премина през градовете на Юдея, изтреби нечестивците в тях и отклони Божия гняв от Израил. 9 Името му се прочу до края на земните предели и той събра при себе си обречените на гибел.

Защита от нападенията на езичниците

10 Тогава Аполоний събра езичниците, а също и голяма войска от Самария, за да воюва срещу Израил. 11 Юда узна това, тръгна срещу него, разби го и го уби. Мнозина паднаха ранени, а останалите избягаха. 12 Тогава отнеха оръжието им като плячка, Юда взе меча на Аполоний и се сражаваше с него до края на дните си. 13 Сирон, военачалникът на сирийската войска, чу, че Юда е събрал около себе си много и верни на Закона хора, готови да тръгнат с него на война, 14 и каза: „Ще си създам име и ще се прославя в царството, като тръгна на поход срещу Юда и хората с него, които пренебрегват царската разпоредба.“ 15 Към него се присъедини и тръгна силно множество нечестивци, за да му помогнат да отмъсти на синовете на Израил. 16 Когато наближиха височината на Веторон, Юда излезе насреща им с твърде малко хора. 17 Като видяха настъпващата срещу тях войска, казаха на Юда: „Как ще можем така малобройни да се сражаваме с толкова силно множество? Освен това сме изтощени, понеже цял ден сме гладували.“ 18 Но Юда им отговори: „Понякога е лесно мнозина да попаднат в ръцете на малцина, за небето е все едно дали чрез мнозина или чрез малцина ще изпрати спасение. 19 Защото победата във война зависи не от многобройната войска, а от силата, която идва от небето. 20 Те идват срещу нас, изпълнени с надменност и нечестивост, за да изтребят нас, жените ни и децата ни и да ни ограбят, 21 а ние се бием за живота си и за нашите закони. 22 Той Сам ще ги смаже пред очите ни, затова вие недейте да се боите от тях!“ 23 Едва изрекъл тези думи, той се нахвърли внезапно върху тях и Сирон със своята войска беше разбит пред очите му. 24 Преследваха го по склона на Веторон чак до равнината. Около осемстотин мъже от тях загинаха, а останалите избягаха във филистимската земя. 25 Тогава започнаха да се страхуват от Юда и братята му и ужас обзе околните езичници. 26 Името му достигна и до царя, а за неговите битки разказваха всички народи.

Антиох Епифан се подготвя за война

27 Когато цар Антиох чу за тези събития, изпрати да съберат всички сили в царството си – огромна войска, 28 отвори хазната си и раздаде на войниците си заплата за една година, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай. 29 Но видя, че среброто в хазната беше на привършване, а данъчните приходи от областите са оскъдни поради вълненията и разорението, което той беше предизвикал с отменянето на законите, съществували от древни времена. 30 Тогава го обзе безпокойство, че няма да има достатъчно, както някога, за разходи и подаръци, които преди раздаваше с щедра ръка. А в това превъзхождаше предишните царе. 31 Силно притеснен от тези мисли, той реши да се отправи към Персия да събере данъци от онези области и да натрупа повече сребро. 32 А царските дела от река Ефрат до пределите на Египет възложи на Лизий, човек на почит и с царско потекло. 33 Повери му и възпитанието на сина си Антиох, докато се завърне. 34 Той му предостави половината от войската и бойните слонове, като му изложи всички свои намерения относно жителите на Юдея и Йерусалим – 35 да изпрати против тях войска, да съкруши и унищожи мощта на Израил и онова, което е останало от Йерусалим, и да заличи от онова място дори и спомена за тях. 36 Също така да засели навред в пределите им други племена и да разпредели земята между тях чрез жребий. 37 С другата половина от войската царят тръгна от столицата си Антиохия в сто четиридесет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи отвъдните области.

Нападението на Горгий и Никанор

38 А Лизий избра Птолемей, сина на Доримен, Никанор и Горгий – силни мъже сред приятелите на царя, 39 и изпрати с тях четиридесет хиляди мъже и седем хиляди конници да отидат в юдейската земя и да я разорят, както беше заповядал царят. 40 Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус. 41 Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена. 42 Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен, 43 рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“ 44 Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание. 45 Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.

Молитвено служение в Масифа

46 И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните. 47 През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си. 48 Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли, 49 и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли, 50 и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем? 51 Твоето светилище е потъпкано и осквернено, а Твоите свещеници – оскърбени и унижени. 52 Ето езичниците се събраха срещу нас, за да ни изтребят. Ти знаеш какво са замислили те против нас. 53 Как можем да устоим пред тях, ако Ти не ни помогнеш?“ 54 И затръбиха с тръби, и се разнесоха викове. 55 След това Юда назначи водачи на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 56 И каза на онези, които си строяха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на страхливите – всеки според закона да се върне у дома си. 57 Тогава войската се вдигна и се разположи на стан южно от Емаус. 58 И Юда каза: „Пригответе оръжието си и бъдете храбри войници, готови утре да се сражават с тези езичници, събрали се против нас, за да погубят нас и нашата светиня. 59 Защото по-добре е да умрем в сражение, отколкото да гледаме бедите на народа си и на светинята. 60 И нека каквато е волята на небето, така да бъде!“