1.Makkabäer 14 | Съвременен български превод

Възхвала на Симон

1 В сто седемдесет и втората година цар Деметрий събра войските си и се отправи за Мидия, за да получи помощ във войната против Трифон. 2 Но Арсак, царят на Персия и Мидия, като научи, че Деметрий е навлязъл в пределите му, изпрати един от военачалниците си да го залови жив. 3 И той отиде, разби войската на Деметрий, плени го и го отведе при Арсак, който го затвори в тъмница. 4 Така докато Симон беше жив, настана мир в страната. Той се грижеше за благото на своя народ, който през всичките му дни се радваше на неговата мощ и слава. 5 Към цялата си слава той добави и завладяването на Йопия като пристанище и отвори излаз към островите в морето. 6 Завоюва нови предели за своя народ и наложи властта си в страната. 7 Той върна много от пленените, завладя Газара и Ветсура, а също и крепостта на Йерусалим, която очисти от осквернения. И нямаше никой, който да му се противопостави. 8 Обработваха земята в мир, земята даваше своите добиви, а дърветата в полето – своите плодове. 9 Старци, насядали по улиците, се съветваха заедно за общото благо, а младежите с достойнство носеха своето оръжие. 10 Доставяше храна на градовете и ги превръщаше в крепости. Затова славата на неговото име се носеше до края на земята. 11 Симон установи мир в страната, а Израил се радваше и ликуваше. 12 Всеки седеше под своята лозница или смокиня и нямаше кой да ги застрашава. 13 Не остана враг на земята, който да воюва против тях, в онези дни царете бяха съкрушени. 14 Той подкрепяше всички бедни сред народа си, изискваше да се изпълнява Законът и изтребваше всеки, който го престъпва или върши злини. 15 Симон придаде великолепие на храма и постави в него много свещени съдове.

Възстановяването на съюзите със Спарта и с Рим

16 Когато до Рим и до Спарта достигна слух, че Йонатан е умрял, обзе ги голяма скръб. 17 Но щом чуха, че брат му Симон е станал първосвещеник вместо него и властва над страната и над градовете в нея, 18 изпратиха му писмо върху медни плочки с молба да възстановят с него съюза за приятелство, сключен с неговите братя Юда и Йонатан. 19 То беше прочетено пред народното събрание в Йерусалим. 20 Ето препис от писмото, което спартанците изпратиха: „Управителите на Спарта и целият град поздравяват първосвещеника Симон, старейшините, свещениците и останалия юдейски народ като техни братя. 21 Посланиците, изпратени при нашия народ, ни разказаха за вашата слава и влияние и ние се зарадвахме на тяхното пристигане. 22 Думите, изречени от тях пред народния съвет, записахме, както следва: Нуминий, синът на Антиох, и Антипатър, синът на Язон, дойдоха при нас като юдейски пратеници, за да възстановят приятелството си с нас. 23 Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“ 24 След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.

Почитта на юдейския народ към Симон

25 Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове? 26 Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“ И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион. 27 Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон – 28 в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното: 29 в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ. 30 Йонатан събра народа около себе си и стана негов първосвещеник. Но когато той се прибра при предците си, 31 враговете им решиха да нахлуят в тяхната страна, да я разорят и да сложат ръка на храма им. 32 Тогава се въздигна Симон и поведе война за своя народ. Той изразходва много свои средства, за да въоръжи смелите войни на своя народ и да им осигури прехрана. 33 Укрепи юдейските градове, особено Ветсура, разположен на границите на Юдея, където преди се съхраняваха оръжията на неприятелите. Там той разположи стража от юдеи. 34 Укрепи също Йопия край морето и Газара, която е в пределите на Азот. В нея по-рано живееха врагове, но той засели там юдеи, като им предостави всичко необходимо за по-нататъшното им съществуване. 35 И народът, като видя предаността на Симон и славата, която се стремеше да придобие за народа си, направи го свой предводител и първосвещеник като благодарност за всичко, което беше сторил, заради справедливостта и верността, която бе проявил към своя народ, и за стремежа му да въздигне народа си. 36 На него му се удаде през своето време да прогони от страната езичниците, особено онези, завзели Давидовия град Йерусалим. Те си бяха построили крепост, откъдето извършваха набези, оскверняваха околностите на храма и накърняваха светостта му. 37 Но той засели в нея юдеи, укрепи я за защита на страната и на града и издигна стените на Йерусалим. 38 Затова и цар Деметрий го утвърди за първосвещеник, 39 причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава. 40 Той беше научил, че римляните са нарекли юдеите приятели, съюзници и братя и с почит са приели пратениците на Симон. 41 Затова юдеите и свещениците взеха решение занапред Симон да бъде техен предводител и първосвещеник, докато се въздигне пророк, на когото да имат доверие. 42 Освен това да им бъде военачалник, да се грижи за светините, да назначава служители за работа в храма, в областта, във военните дела и в крепостите. 43 Той трябва да поеме грижата за храма и всички да му се подчиняват. Всички договори в страната да се изготвят с неговото име. Полага му се също да се облича в пурпурна дреха и да носи златни украшения. 44 На никого от народа и от свещениците да не бъде позволено да отменя някое от тези постановления, да се противопоставя на разпоредбите му, да свиква без негово разрешение събрание в страната, да се облича в пурпурна дреха и да носи златна тока. 45 Всеки, който не се съобразява с тези разпоредби или се противопоставя на някоя от тях, подлежи на съдебно наказание.“ 46 Целият народ реши да предостави на Симон пълномощия да постъпва съгласно тези разпоредби. 47 Симон прие и даде съгласието си да бъде първосвещеник, военачалник и управител на юдеите и на свещениците и да поеме върховната власт. 48 Тогава решиха да впишат това изявление върху медни плочки и да го поставят на видно място във външния двор на храма, 49 а негов препис да поставят в храмовата съкровищница, за да разполагат с него Симон и неговите синове.