1.Makkabäer 13 | Съвременен български превод

Избирането на Симон за предводител на Израил

1 Симон научи, че Трифон е събрал голяма войска, за да нахлуе в юдейската земя и да я разори. 2 И понеже виждаше как народът е обзет от безпокойство и страх, пристигна в Йерусалим, събра народа 3 и се обърна към него с ободрителни думи: „Сами знаете колко направихме аз, моите братя и семейството ми за тези закони и светини, за войните и страданията, които изпитахме. 4 Затова всички мои братя загинаха за Израил и останах аз единствен. 5 И да не дава Бог сега, по време на неспирен гнет, да започна да щадя своя живот, защото аз не съм по-достоен от братята си. 6 Напротив, ще закрилям своя народ и светилището, жените и децата ни, защото всички народи се обединиха от омраза, за да ни изтребят.“ 7 И щом прозвучаха тези думи, духът на народа се възпламени. 8 С викове те му отвърнаха: „Нека ти си нашият предводител вместо Юда и Йонатан, твоя брат! 9 Води ни в битките и каквото ни наредиш, ще изпълним.“ 10 Тогава той събра всички мъже, годни да воюват, побърза да довърши стените на Йерусалим и го укрепи отвред. 11 После изпрати Йонатан, сина на Авесалом, в Йопия с доста войска. Той прогони онези, които се намираха в нея, и остана там.

Походът на Трифон срещу Йерусалим и смъртта на Йонатан

12 Междувременно Трифон тръгна с многобройна войска от Птолемаида, за да навлезе в юдейската земя. Под стража с него беше и Йонатан. 13 Симон пък се разположи на стан при Адида, където започваше равнината. 14 Когато Трифон узна, че Симон е заел мястото на своя брат Йонатан и се готви да влезе в сражение с него, изпрати при него пратеници със следното известие: 15 „Задържахме брат ти Йонатан заради среброто, с което задлъжня на царската хазна, тъй като е заемал различни служби. 16 Затова прати сега сто таланта сребро и двама от синовете му за заложници, та като бъде освободен, да не се отметне от нас, и ние ще го пуснем.“ 17 Симон долови коварството в думите им, но изпрати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза сред народа. 18 Иначе щяха да говорят: „Йонатан загина заради това, че Симон не изпрати среброто и децата.“ 19 И така, той им предаде децата и сто таланта, но Трифон се оказа измамник и не пусна Йонатан. 20 След това Трифон тръгна, за да нахлуе в страната и да я разори, като мина по околен път към Адара. Но Симон и войската му се явяваха пред него навсякъде, където той се опитваше да премине. 21 А онези, които се намираха в крепостта на Йерусалим, изпратиха при Трифон пратеници с искане да ускори прехода си през пустинята и да им достави храна. 22 Трифон подготви цялата си конница, за да извърши прехода, но през нощта падна обилен сняг. Поради снега той не успя да премине и затова се вдигна и пое обратно към Галаад. 23 И щом приближи Васкама, нареди да убият Йонатан и там да го погребат. 24 След това Трифон се оттегли и се върна в страната си. 25 А Симон изпрати хора да приберат костите на брат му Йонатан и ги погреба в Модин, града на неговите предци. 26 Цял Израил го оплакваше горчиво и скръбта по него продължи много дни. 27 Над гроба на своя баща и братята си Симон съгради паметник. Издигна го висок, от дялан камък и отпред, и отзад, за да се вижда отдалече. 28 Върху него постави седем пирамиди една срещу друга – на баща си, на майка си и на четиримата си братя. 29 Обгради ги с високи стълбове – произведения на изкуството, върху тях пълно въоръжение за вечен спомен, а до оръжията върху камъка бяха издялани изображения на кораби, така че да се виждат от всички, които плаваха в морето. 30 И до днес стои този надгробен паметник, който той издигна в Модин.

Съюзът между Симон и Деметрий II

31 Трифон се отнесе с коварство и към младия цар Антиох, погуби го 32 и се възцари вместо него, като възложи на себе си короната на Мала Азия и причини голямо нещастие на страната. 33 А Симон строеше крепости в Юдея, укрепяваше ги с високи кули и величествени стени, с порти, които здраво се залостват, и трупаше хранителни запаси в тях. 34 След това той изпрати отбрани мъже при цар Деметрий, за да издействат облекчения за страната, тъй като всичко, сторено от Трифон, беше грабеж. 35 В отговор на тези думи цар Деметрий му изпрати следното писмо: 36 „Цар Деметрий поздравява Симон, първосвещеника и приятеля на царете, старейшините и юдейския народ. 37 Получихме златната корона и палмовото клонче, което ни изпратихте, и сме готови да сключим с вас траен мир и да разпоредим на властите да ви облекчат данъците. 38 Всичко, което сме потвърдили пред вас, остава в сила, а крепостите, които сте построили, нека принадлежат на вас. 39 Ние ви прощаваме недомислията и нарушенията, сторени до днес, а също и данъка за венеца, който сте длъжни да плащате. Ако пък са налагани някакви други данъци в Йерусалим, отсега нататък се отменят. 40 И ако сред вас се намират достойни да бъдат вписани на военна служба при царя, нека се запишат и между нас да настъпи мир.“ 41 В сто и седемдесетата година беше снето от Израил игото на езичниците, 42 а народът започна да пише в удостоверенията и договорите: „В първата година при управлението на Симон – великия първосвещеник, военачалник и предводител на юдеите.“

Освобождението на Израил

43 В онези дни Симон нападна Газа, обкръжи я с войска, изгради обсадна кула и като я докара до града, разби една от кулите му и я завладя. 44 Онези, които се намираха в кулата, наизскачаха из града и в него настана голяма суматоха. 45 Жителите му се изкачиха на стената с жените и децата си, раздраха дрехите си и със силни викове молеха Симон да сключи с тях примирие. 46 А думите им бяха: „Постъпи с нас не според злините, които сторихме, а според своята милост.“ 47 И Симон прояви милост към тях, прекрати битката, но ги изгони от града и очисти домовете, в които имаше идоли. Едва тогава влезе в града, като възхваляваше и благославяше Бога. 48 Той изхвърли от него всичко нечисто, засели в него хора, които съблюдават Закона, укрепи града и построи в него дом и за себе си. 49 А на онези, които се намираха в Йерусалимската крепост, не позволяваха нито да излизат, нито да влизат в страната, за да купуват или продават. Те нямаха нищо за ядене и мнозина от тях умряха от глад. 50 Тогава те отправиха към Симон молба за мир. Той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията. 51 На двадесет и третия ден от втория месец на сто седемдесет и първата година той влезе в крепостта със славословия и палмови клони, под звуците на арфи, цитри и цимбали, с псалми и песни, защото беше съкрушен големият враг на Израил. 52 И разпореди този ден да се празнува ежегодно с веселие, укрепи храмовия хълм, който се намираше близо до крепостта, и се засели там заедно с приближените си. 53 А когато Симон видя, че синът му Йоан вече е възмъжал, определи го за предводител на всички войски, а той се установи в Газара.