1Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал.2Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм.3Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада*, ако нямам любов, нищо не ми е от полза.4Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,5не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна,6не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата,7всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.8Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне,9защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни,10но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското.12Защото сега гледаме смътно, като в огледало*, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна.13А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.