Richter 5 | Съвременен български превод

Победна песен на Девора и Варак

1 Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам: 2 „Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие – прославете Господа! 3 Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев. 4 Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води; 5 планините се топяха от присъствието на Господа – самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев. 6 В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища. 7 Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил. 8 Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил? 9 Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа – прославете Господа! 10 Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците – пейте песен! 11 Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си – там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите. 12 Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам! 13 Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните. 14 Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл. 15 Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания. 16 Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения. 17 Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи. 18 Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим – по полските височини. 19 Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха. 20 Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар. 21 Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя! 22 Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи. 23 Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, – горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите. 24 Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите! 25 Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи. 26 Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. 27 При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв. 28 През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: „Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?“ 29 Нейните мъдри придворни и отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си: 30 „Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят – по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.“ 31 Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.