Jesus Sirach 50 | Съвременен български превод

Първосвещеникът Симон

1 Симон, синът на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си укрепи храма. 2 От него бе поставена основа за висока двойна стена, която да огражда храма като висока крепост. 3 В неговите дни бе намален водоемът – басейн с периметър колкото „море“. 4 За да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада. 5 Колко величествен беше той, заобиколен от народа, когато излизаше иззад завесата на храма – 6 като утринна звезда сред облаци, като пълна луна в празнични дни, 7 като слънце, грейнало над храма на Всевишния, като дъга, сияеща сред величествени облаци, 8 като цвят на роза в пролетни дни, като лилии край воден извор, като клонче ливан в летни дни, 9 като огън с тамян в кадилница,* като кован съд от злато, украсен с какви ли не скъпоценни камъни, 10 като маслинено дърво, отрупано с плод, и като кипарис, който се издига до облаците. 11 Когато вземеше великолепната дреха и се облечеше в цялата и величествена украса, той възлизаше към светия жертвеник и навред изпълваше с блясък светилището. 12 Когато вземеше частите на жертвеното животно от ръцете на свещениците и застанеше при огъня на жертвеника,* обграден като венец от братята си, той беше като млад кедър в Ливан, а те около него – като палмови стъбла. 13 Всички потомци на Аарон бяха в своето великолепие, с приношение към Господа в ръцете си пред целия Израил. 14 Когато завършваше службата при олтара, за да увенчае приношението към Всевишния Вседържител, 15 той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея от кръвта на гроздето и я изливаше в подножието на жертвеника за благоухание на Всевишния – Царя на вселената. 16 Тогава потомците на Аарон издаваха силни възгласи, тръбяха с изковани тръби и се чуваха мощни звуци като напомняне пред Всевишния. 17 Тогава целият народ едновременно бързаше да падне по луице на земята, за да се поклони на своя Господ Вседържител – Всевишния Бог. 18 Певците Го възхваляха с гласовете си и сладкото им пеене се разнасяше навред. 19 А народът се молеше на Всевишния Господ с молитва към Милостивия, докато траеше славословието към Господа, и така завършваха служението си към Него. 20 Тогава Симон слизаше и вдигаше ръка над целия Израил, за да предаде чрез своята уста благословията на Господа и да се прослави чрез Неговото име. 21 Народът повторно се покланяше, за да приеме благословията от Всевишния.

Възхвала на Бога

22 И днес благославяйте Бога, Твореца на всичко, Който върши навред велики дела, Който прославя дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост. 23 Нека дари с радост сърцата ни и в наши дни да има мир в Израил, както в дните на древността! 24 Нека запази милостта Си към нас и да ни избави в наши дни!

Разграничаване от съседните народи

25 Два народа ме отвращават, а третият не е народ – 26 населяващите планината на Самария, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.

Заключителни думи

27 Напътствия за благоразумие и знание написах в тази книга аз, Иисус, синът на Сирах, син на Елеазар от Йерусалим, с мъдрост, която се лееше от сърцето ми. 28 Блажен е онзи, който постоянно разсъждава върху тях и ако ги приеме в сърцето си, ще стане мъдър. 29 Ако постъпи така, ще превъзмогне всичко, защото Господ просветлява пътя му*.