Jesus Sirach 43 | Съвременен български превод

1 Величествена висота, кристално чист небосвод, каква удивителна гледка за окото е небето! 2 Щом се появи при изгрев, слънцето разкрива това чудно творение на Всевишния. 3 А издигне ли се по пладне, изсушава земята и тогава кой би устоял на неговия пек? 4 При топене и горене използват пещи. Но слънцето сипе тройно повече жар върху планините, обвива ги в огнен дим, а блясъкът на лъчите му заслепява очите. 5 Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова заповед то преминава по своя път. 6 И месечината изгрява в отреденото и време – вечен знак за определяне на времето. 7 Месечината е знак за деня на празника. Изпълни ли се със светлина, тя започва да намалява, докато изчезне. 8 Месецът е получил името си от нея. Как чудно нараства и се променя тя –* светилник на небесното войнство, който блести на небесната твърд. 9 Великолепието на небето, сиянието на звездите – каква блестяща украса във висините на Господа. 10 Според словото на Светия те са подредени по чин и неуморно стоят на своята стража. 11 Погледни небесната дъга и прослави нейния Творец – как прекрасна е тя в своето сияние! 12 С величествения си кръг тя обгръща небето, прострели са я ръцете на Всевишния. 13 По Негова повеля обилен сняг се сипе и светкавици проблясват, за да изпълнят присъдата Му. 14 Тогава се отварят съкровищници и от тях облаци излитат като птици. 15 С мощта Си придава такава сила на облаците, че те се раздробяват на късчета градушка. 16 Появи ли се, треперят планините, по волята Му духа южен вятър. 17 От гръмовния Му глас земята трепери, бушува вятърът от север, носят се вихрушки. 18 Той сипе сняг, който кръжи като птици и се спуска надолу като ято скакалци.* Искрящата му белота е изумителна за окото, а падащите снежинки пленяват сърцето. 19 И скреж разсипва по земята като сол; и щом замръзне, става на иглички. 20 Когато духне студеният вятър от север, лед сковава и водата. Той покрива цялата водна повърхност, сякаш водата е облечена в броня. 21 А южният вятър опустошава планините, пали пустинята и като огън прегаря тревата. 22 Но бързо изцеление за всичко е мъглата, а падналата роса избавя от зноя. 23 С повелята Си Той укротява морската бездна и посажда острови в нея. 24 Онези, които плават в морето, разказват за опасностите му, а ние оставаме изумени, щом го чуем с ушите си. 25 Защото там има странни и удивителни създания, многообразие от всякакви животни, разни чудовища. 26 Чрез Него ангелите довеждат делата Му докрай и чрез Неговото слово всичко придобива определения ред. 27 Много можем да говорим, но пак няма да стигнем докрай. Затова да завършим с думите: „Той е всичко!“ 28 Откъде ще вземем сила, за да Го прославим? Той превъзхожда всичките Си дела! 29 Страшен е Господ, несравнимо велик, дивна е Неговата мощ! 30 Прославяйте Господа с хвалебствия – но и тогава Той ще бъде над тях.* Величайте Го с всичките си сили, без умора, защото и това няма да ви е достатъчно. 31 Кой Го е видял, та да Го обясни? Кой може достойно да Го възвеличи? 32 Много неща, които са по-велики от това, остават скрити. Защото ние виждаме малка част от делата Му. 33 Всичко е сътворил Господ и е дарил мъдрост на благочестивите.