Römer 5 | Съвременен български превод

Мирът с Бога – основа за надеждата

1 И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. 2 Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. 3 Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, 4 търпението – опитност, опитността – надежда, 5 а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. 6 Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. 7 Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. 8 Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. 9 Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв. 10 И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили! 11 Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.

Адам и Иисус Христос

12 Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. 13 В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. 14 Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. 15 Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. 16 Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. 17 И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. 18 И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. 19 Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. 20 Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21 та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.