Römer 2 | Съвременен български превод

Божият съд за езичници и юдеи

1 Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? 4 Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? 5 Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. 6 Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, 8 но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. 9 Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, 10 а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, 11 защото Бог не гледа кой какъв е. 12 Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени. 13 Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона*, а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани. 14 Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон. 15 Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават. 16 Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората.

Юдеите и законът

17 Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш, 18 знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона. 19 Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак, 20 че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината. 21 Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш? 22 Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш? 23 Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона? 24 Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците. 25 От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан. 26 Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване? 27 И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона. 28 Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта, 29 а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога.