Römer 11 | Съвременен български превод

Остатъкът от богоизбрания народ

1 И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите: 3 „Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“ 4 И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“ 5 Така е също и в днешното време – запази се остатък, избран по Божията благодат. 6 А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела*. 7 И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви, 8 както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват – дори до ден днешен.“ 9 И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание. 10 Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“

Спасението на езичниците

11 И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите. 12 Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос! 13 А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си, 14 за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях. 15 Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят? 16 Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните. 17 Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината, 18 то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. 19 Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“ 20 Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх. 21 Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади. 22 Виж Божията благост и строгост – строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади. 24 Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.

Спасението на целия Израил

25 Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога. 26 И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков. 27 Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“ 28 Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците. 29 Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. 30 Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство, 31 така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани. 32 Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост. 33 О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища! 34 Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник? 35 Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща? 36 Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин.