Psalm 77 | Съвременен български превод

Утеха и надежда в затруднение

(76)

1 На първия певец. По Йедутун*. Псалом на Асаф. 2 Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе. 3 В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши. 4 Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва. 5 Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам. 6 Премислям отминалите дни и годините на древните времена. 7 Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита: 8 „Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? 9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово? 10 Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ 11 Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ 12 Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. 13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела. 14 Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? 15 Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си. 16 Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. 17 Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. 18 Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. 19 Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. 20 Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя. 21 Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.