1За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам*, на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.2* Боже, смили се над мене, помилвай ме, защото към Тебе прибягва душата ми. Ще се скрия в сянката на Твоите криле, докато преминат бедите.3Ще призовавам Бога, Всевишния Бог, Който прави всичко за мене.4Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси; ще посрами онзи, който иска да ме погълне. Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.5Душата ми живее сред лъвове; лежа при пламнали от алчност хора. Зъбите им са стрели и копия, езикът им е остър меч.6Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!7Сложиха пред мене примка за краката ми. Моята душа е пречупена. Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.8Непоколебимо е сърцето ми, непоклатимо. Ще пея и ще свиря.9Събуди се от сън, моя душо! Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.10Ще Те прославям, Господи, ще Те възпявам между народите,11защото Твоята милост е до небесата и Твоята вярност достига до облаците.12Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.