Psalm 22 | Съвременен български превод

Страдания и прослава на Месия

(21)

1 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид. 2 * Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. 3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене. 4 Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил. 5 На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше; 6 към Тебе викаха за помощ и биваха спасени. 7 Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа. 8 Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват: 9 „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“ 10 Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди. 11 На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог. 12 Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма. 13 Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават, 14 разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи. 15 Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми. 16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта. 17 Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми. 18 Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат. 19 Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий. 20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай! Ти, сило моя, побързай ми на помощ! 21 Избави от меч живота ми и от лапите на кучета – душата ми самотна. 22 Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите животни! Ти ме послуша. 23 Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си. Посред събранието ще Те славя. 24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го. Всички потомци на Яков, възвеличете Го. С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил, 25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове. 26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание. Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него. 27 Нека бедните да ядат и да се насищат; да възхваляват Господа онези, които Го търсят; да живеят сърцата ви завинаги! 28 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички краища на земята и ще се поклонят пред Него всички езически родове, 29 защото царството е на Господа и Той е владетел на народите. 30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта, и онези, които не могат да запазят душата си за живот. 31 Потомството ми ще Му служи за вечни времена. За Господа ще разказва следващото поколение. 32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.