Psalm 144 | Съвременен български превод

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог

(143)

1 На Давид. Да бъде прославен Господ, моята скала, Който учи ръцете ми на бой, пръстите ми на война! 2 Ти си моя милост и моя крепост, мое прибежище и мой избавител, моя защита – у Тебе намерих убежище; Ти правиш народите да ми се подчиняват. 3 Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него, човешкият син, че му обръщаш внимание? 4 Човекът е като дъх; дните му приличат на изчезваща сянка. 5 Господи, наведи Своите небеса и слез; удари планините и те ще задимят; 6 изпрати светкавица и ги разпилей; прати стрелите Си и ги разпръсни; 7 простри ръцете Си от висините, избави ме и ме спаси от буйните води, от насилието на чужденци, 8 на които устата им говори невъздържано и десницата им е десница на лъжата. 9 Боже, нова песен ще изпея за Тебе, на десетострунна арфа ще възпея Тебе, 10 Който даваш победа на царете, избавяш Своя служител Давид от погубващ меч. 11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци, на които устата им говори невъздържано и десницата им върши клетвопрестъпление. 12 Нека нашите синове бъдат като отгледани растения, когато напълно израснат през времето на младостта си, нашите дъщери – като изваяни колони, предназначени за палати. 13 Нека нашите хамбари да бъдат пълни с всякакви храни; нашите стада да се плодят с хиляди по пасищата ни; 14 добитъкът ни да бъде угоен; да няма по нашите площади нито нещастие, нито несполука, нито плач. 15 Блажен е този народ, който има това! Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!