Psalm 106 | Съвременен български превод

Небесна милост към грешния народ

(105)

1 Прославяйте Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна. 2 Кой може да изрази могъществото на Господа, кой може да изрече всички похвали за Него? 3 Блажени са онези, които спазват Закона и постъпват праведно по всяко време. 4 Господи, спомни си за мене, понеже обичаш Своя народ; спаси ме, като ми окажеш помощ, 5 за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля заедно с Твоите избраници. 6 Ние и нашите предци съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо. 7 Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет, не си спомниха многото Ти милости и възроптаха при морето, при Червеното море. 8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество. 9 Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна. Той ги преведе по бездните като по сухо, 10 спаси ги от ръката на противника и ги избави от ръката на врага. 11 Водите покриха враговете им, не остана нито един от тях. 12 Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи, изпяха хвалебна песен за Него. 13 Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговия съвет; 14 увлякоха се от лакомия в пустинята и изкусиха Бога в необитаемата местност. 15 И Той изпълни това, което искаха, но изпрати болест на телата им. 16 Тогава завидяха в стана на Мойсей и на Аарон, посветен на Господа. 17 Земята се разтвори, погълна Датан и покри хората на Авирон. 18 И огън пламна в тяхното сборище, пламък изгори нечестивите. 19 Направиха телец на Хорив и се поклониха на идола; 20 и замениха славата на своя Бог с образа на вол, който яде трева. 21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет, 22 дела, достойни за учудване в земята на Хам, страшни при Червено море. 23 И щеше да ги унищожи, ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома да отклони яростта Му, за да не ги погуби. 24 После те презряха желаната земя*, не вярваха на Неговото обещание 25 и роптаеха в шатрите си, не се вслушваха в гласа на Господа. 26 И Той вдигна ръката Си против тях, за да ги повали в пустинята, 27 да повали потомците им сред народите и да ги разсее по другите земи. 28 Те се присъединиха към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества, 29 и разгневиха Бога с делата си, и върху тях връхлетя голяма гибел. 30 Но стана Финеес и ги осъди, и гибелта престана. 31 И това му се зачете за праведно дело от род в род за вечни времена. 32 И пак разгневиха Бога при водите на Мерива и заради тях Мойсей трябваше да пострада, 33 защото те огорчиха духа му и той говори необмислено с устата си. 34 Те не изтребиха народите, както им бе заповядал Господ, 35 а се смесиха с езичниците и се научиха на техните постъпки; 36 служиха на техните идоли, които им станаха примка. 37 Синовете и дъщерите си принасяха в жертва на злите духове; 38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха в жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие. 39 Така се оскверниха чрез делата си, блудстваха с постъпките си. 40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ, погнуси се от Своите избраници. 41 Предаде ги в ръцете на езичниците и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха. 42 Враговете им ги потискаха и те бяха сломени под тяхната власт. 43 Много пъти Той ги избавяше, но те Го огорчаваха с упорството си. 44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги, когато чуваше техните вопли, 45 и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше поради голямата Си милост; 46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен. 47 Господи, Боже наш, спаси ни и ни събери измежду народите, за да прославяме Твоето свято име, да се хвалим с Твоята слава! 48 Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“