Sprüche 8 | Съвременен български превод

Аз съм премъдростта

1 Не зове ли мъдростта? И разумът не издига ли своя глас? 2 Тя застава навръх височините край пътя, по кръстовищата. 3 Тя зове край отворените порти на града, при входа на вратите: 4 „Към вас, хора, отправям зов и моят глас призовава човешките синове! 5 Научете се, неразумни, на благоразумие и вие, глупци, придобийте разум. 6 Слушайте, защото ще говоря важни неща и устните ми ще произнесат справедливи думи, 7 защото езикът ми ще изговори истината, а нечестието е отвратително за устата ми. 8 Всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и извратеност. 9 Всички те са ясни за разумния и за онези, които намират знанието. 10 Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото отбрано злато, 11 защото мъдростта е по-добра от бисери и всички желани неща не могат да се сравнят с нея. 12 Аз, премъдростта, живея с разума и търся знание и благоразумие. 13 Страх от Господа е да се отхвърля злото; мразя гордостта и високомерието, лошия път и развратените думи. 14 Мои са съветът и здравомислието, аз съм разумът, у мене е силата. 15 Чрез мене царуват царете и властителите узаконяват правдата. 16 Чрез мене управляват князете и велможите, всички отсъждат справедливо. 17 Обичам тези, които ме обичат, и ще ме намерят онези, които ме търсят. 18 Аз притежавам богатството и славата, трайното съкровище и правдата. 19 Плодовете ми са по-добри от злато, дори от най-чисто злато, и ползата от мене е по-добра от фино сребро. 20 Аз вървя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието, 21 за да дам на тези, които ме обичат, да наследят правдата и да напълнят съкровищниците*. 22 Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време. 23 Аз бях поставена преди векове, отначало, преди земята да бъде създадена. 24 Аз съм родена, когато бездните ги нямаше, когато нямаше извори, изобилни с вода. 25 Бях родена преди планините да бъдат поставени, преди хълмовете, 26 преди Бог да беше създал земята и полетата, нито първите прашинки на вселената. 27 Аз бях там, когато установяваше небесата. Когато очертаваше хоризонта по лицето на бездната, 28 когато укрепяваше облаците, когато правеше изворите на бездната силни, 29 когато даваше закона Си на морето, водите да не престъпват неговите граници, когато полагаше основите на земята – 30 аз бях до Бога – вярна, и бях радост всеки ден, веселяща се пред лицето Му през цялото време. 31 Веселях се на обитаемата част на Неговата земя и радостта ми беше с човешките синове. 32 И така, деца, послушайте ме: блажени са тези, които спазват пътищата ми! 33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. 34 Блажен е онзи човек, който ме слуша, като бодърства всеки ден при моите врати и стои на стража при входа ми, 35 защото онзи, който ме е намерил, ще получи благоволение от Господа. 36 А онзи, който пропуска да ме намери, нанася вреда на душата си, и които ме мразят, обичат смъртта.“