Sprüche 20 | Съвременен български превод

Непорочността на праведния

1 Виното е присмехулник, сикерът е шумящ; който се увлича по тях, е неблагоразумен. 2 Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот. 3 Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив. 4 Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо. 5 Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее. 6 Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек? 7 Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници. 8 Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло. 9 Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“? 10 Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа. 11 Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно. 12 Ухо, което слуша, и око, което гледа – Господ е създал и двете. 13 Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана. 14 „Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали.

Заграбеното богатство

15 Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста. 16 Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца. 17 Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл. 18 Намеренията се утвърждават при съвещания, затова води борба само след мъдро обсъждане. 19 Който ходи да клевети, изнася тайни, и ти не се събирай с такъв, чиято уста е зинала. 20 Който злослови за баща си и майка си, светилникът му ще угасне сред дълбока тъма. 21 Наследството, бързо заграбено първоначално, няма да получи благословение в края. 22 Не казвай: „Ще отплатя за злото“; надявай се на Господа и Той ще ти помогне. 23 Нееднаквите грамове са мерзост пред Господа и неверните теглилки са недобро нещо. 24 Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си? 25 Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка. 26 Мъдрият цар отсява нечестивите и обръща върху тях колелото на вършачката. 27 Духът на човека е светилник на Господа, той изпитва цялата му вътрешност. 28 Любовта и верността опазват царя и той поддържа своя престол с проява на любов. 29 Слава за младите е тяхната сила, а сивата коса е украшение за старците. 30 Кървавите рани отстраняват злото и ударите очистват цялата вътрешност.