Weisheit 19 | Съвременен български превод

Седма разлика

1 А над нечестивите тегнеше докрай безмилостният гняв, защото Той предвиди и бъдните им дела: 2 че след като им позволиха да си тръгнат и бързо ги изпратиха, те ще се разкаят и ще се впуснат да ги преследват. 3 И докато още скърбяха и плачеха над гробовете на умрелите, обзе ги друга нелепа мисъл и те подгониха като бегълци онези, които бяха отпратили с молби. 4 Към този край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили. Тя покри със забрава станалото, за да прибавят към мъките си остатъка от отреденото им наказание. 5 Така Твоят народ щеше да извърши невероятно пътуване, а те да намерят необикновена смърт. 6 И цялото творение, отново както преди, се подчини на Твоите заповеди и се преобрази в своята природа, за да се запазят невредими синовете Ти. 7 Ето облак, който хвърляше сянка върху техния стан, където имаше вода, показа се суха земя, сред Червеното море се появи безпрепятствен път, сред бурните вълни – зелена долина. 8 Закриляни от Твоята ръка, преминаха по нея с целия народ, а пред очите им – дивни чудеса. 9 Те се радваха като коне на паша, скачаха като агънца и славеха Тебе, Господи, своя Избавител, 10 защото още помнеха как, докато пребиваваха в чуждата страна, вместо животните земята създаваше мухи, а реката вместо риби изхвърли множество жаби. 11 А после, когато в желанията си молеха за хубава храна, те видяха и птици, сътворени по нов начин. 12 Защото за тяхна утеха от морето долетяха пъдпъдъци. 13 * А грешниците бяха връхлетени от наказания, предхождани от знамения с гръмотевична мощ. Но те справедливо пострадаха заради собствените си злини, понеже проявиха твърде силна ненавист към другоземците. 14 Преди не приемаха непознати пришълци, а тези превръщаха в роби чужденци, сторили благодеяние. 15 И не само това, но и ще има наказание за тях: че приемаха с враждебност чужденците, 16 а за тези, че след като ги приеха с празненства и вече им бяха дали еднакви права, започнаха да ги подлагат на робски труд. 17 Затова те бяха поразени със слепота. Обгърнати от дълбок мрак, както онези пред вратата на праведния Лот, всеки търсеше входа на своята врата. 18 Самите природни елементи се измениха така, както при арфата тоновете изменят мелодията, но звучността остава винаги една и съща. И това може точно да се види, ако се хвърли поглед върху станалите събития. 19 Защото сухоземните животни се превърнаха във водни, а плуващите във водата излязоха на сушата. 20 Огънят запазваше във водата силата си, а водата губеше свойството си да гаси. 21 Обратно, пламъците не обгаряха плътта на скитащите се беззащитни животни и не стопяваха лесноразтопимата като сняг небесна храна.

Заключително славословие

22 Така, Господи, Ти във всичко възвеличи и прослави Своя народ и не го изостави, а по всяко време и на всяко място пребъдваше с него.