Klagelieder 2 | Съвременен български превод

Разрушаването на Йерусалим

1 Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали на земята величието на Израил и не си спомни за подножието на Своите крака. 2 Господ погуби, не пощади всички жилища на потомците на Яков. Разруши в гнева Си крепостите на дъщерята на Юда. Повали на земята, отхвърли царството и князете му като нечисти. 3 В Своя гняв Той сломи цялата сила на Израил, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали срещу Яков като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо. 4 Той изопна Своя лък като неприятел, насочи дясната Си ръка като враг и уби всичко, което е мило за окото. Върху шатрата на Сионовата дъщеря изля като огън яростта Си. 5 Господ стана като неприятел, изтреби Израил, разори всичките му палати, разруши крепостите му и разпростря тъга и плач у дъщерята на Юда. 6 И премахна като от градина Своята ограда. Разори Своето място на събранията. Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник. 7 Господ отхвърли Своя жертвеник, напусна Своето светилище. Предаде в ръцете на враговете укрепените стени на дворците му. В дома Господен те вдигнаха шум като в празничен ден. 8 Господ реши да разруши стените на Сионовата дъщеря, опна връв за измерване, не отдръпна ръката Си, докато стените бяха разрушени; съсипа едновременно външните крепости и стените. 9 Портите и затънаха в земята. Той сломи и строши на парчета ключалките им. Царят и князете и в плен са между езичниците. Няма вече закон и пророците и не получават вече видение от Господа. 10 Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря, посипаха с пепел главите си, надянаха вретища. Наведоха глави към земята девиците йерусалимски. 11 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици. 12 Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“, и предават дух в майчините си прегръдки. 13 Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска? На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова? Защото твоята рана е голяма като море. И кой може да те изцери? 14 Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен, и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества. 15 Пляскат подигравателно ръце за тебе всички, които минават по пътя, подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват: „Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, радост на цялата земя?“ 16 Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове. Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го. Само този ден чакахме, доживяхме да видим това!“ 17 Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена. Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе. Вдигна високо силата на твоите неприятели. 18 Сърцето им вика към Господа: „О, крепост на Сионовата дъщеря, лей потоци сълзи денем и нощем! Не си давай покой, не затваряй очите си! 19 Ставай, викай нощем в началото на стражите! Изливай като вода своето сърце пред лицето на Господа. Простирай своите ръце към Него за живота на своите деца, които издъхват от глад по ъглите на всички улици. 20 Господи, погледни и виж на кого си направил така, че жените да ядат съвършено здрави новородени дечица? Били ли са убивани в светилището на Господа свещеник и пророк? 21 Деца и старци лежат на земята по улиците. Младите ми момчета и момичета паднаха от меч. Ти ги убиваше в деня на Своя гняв, изкла ги безмилостно. 22 Ти свика врагове отвред като на празник да ме ужасяват. В деня на Господния гняв никой не се спаси, никой не оцеля. Онези, които бях родила и отгледала, врагът ми ги изтреби.“