Hoheslied 8 | Съвременен български превод

О, да беше мой брат!

1 О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди*. 2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш*, а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове. 3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. Възлюбеният: 4 Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае. Хор: 5 Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Възлюбеният: Събудих се под ябълката – там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка. 6 Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен* на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността – люта като преизподня, пламъците* и са огнени. 7 Големи води не могат да угасят любовта и реки* няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян. Хор: 8 Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници? 9 Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски. Възлюбената: 10 Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов* в очите му*. Хор: 11 Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него. Възлюбената: 12 А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му. Възлюбеният: 13 Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам. Възлюбената: 14 Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини.