Hoheslied 4 | Съвременен български превод

Ти си красива, моя прятелко

1 Възлюбеният Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от галаадската планина. 2 Твоите зъби са бели като стадо остригани овци, когато излизат от къпалня, всяка от която е като близначка и никоя не липсва между тях. 3 Устните ти са като алена панделка и устата ти е сладкодумна. Страните ти зад булото са като половинки нар. 4 Шията ти е като Давидова кула, изградена от редове камъни и висящи на нея хиляда щитове – все щитове на юнаци. 5 Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела, които пасат между лилии. 6 Когато денят лъха прохлада и сенките бягат, ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен. 7 Цялата си хубава, моя мила, и недостойнство няма у тебе. 8 Слез с мене от Ливан, невесто моя, слез с мене от Ливан! Слез от билото на Амана, от върха на Сенир и Хермон, от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди. 9 Ти плени моето сърце, сестрице невесто, плени сърцето ми с блясъка на очите си, със скъпоценния камък на огърлицата на шията си. 10 О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати. 11 От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто, мед и мляко са под езика ти, уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан! 12 Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор. 13 Твоите фиданки са царска градина с нарове, с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания – 14 нард и шафран, тръстика и канела с всякакви ухания на смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати. 15 Ти си градински извор, кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан. Възлюбената 16 Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите и! Нека моят възлюбен да дойде в градината си и да вкуси прекрасните и плодове.