Offenbarung 6 | Съвременен български превод

Offenbarung 6 | Съвременен български превод

Снемане на шестте печата

1 И видях, когато Агнецът сне първия от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва с гръмовит глас: „Ела и виж*!“ 2 И видях – ето бял кон и на него ездач с лък; и му беше даден венец, и той излезе победоносно, за да побеждава. 3 А когато сне втория печат, чух второто живо същество да казва: „Ела и виж!“ 4 И излезе друг кон – огненочервен, а на ездача му беше дадено да отнеме мира от земята, тъй че хората да се убиват един друг. И му беше даден голям меч. 5 А когато сне третия печат, чух третото живо същество да казва: „Ела и виж!“ И видях – ето черен кон, а ездачът му имаше везни в ръката си. 6 И чух глас, сякаш излизащ от четирите живи същества, да казва: „Половин кило жито за надница и кило и половина ечемик за надница, но елея и виното да не повредиш!“ 7 А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество да казва: „Ела и виж!“ 8 И видях – ето сивозелен кон и на него ездач, чието име беше Смърт и адът го следваше. И им се даде власт над едната четвърт част на земята да умъртвяват с меч и глад, с чума и с диви зверове. 9 А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на убитите заради Божието слово и заради свидетелството, което те дадоха. 10 И викаха с висок глас: „Докога, свети и истинни Владико, няма да съдиш и няма да наказваш живеещите по земята за нашата кръв?“ 11 И на всеки от тях бяха дадени бели дрехи и им се каза да отпочинат още малко време, докато се допълни броят на техните съслужители и на братята им, които ще бъдат убити като тях. 12 А когато сне шестия печат, ето видях: стана голямо земетресение и слънцето почерня като вретище, и месечината стана съвсем като кръв. 13 Звездите от небето паднаха на земята, както късните незрели плодове падат, разлюлени от силен вятър. 14 И небето се отдръпна и се нави като свитък, а всички планини и острови се отместиха от местата си. 15 Тогава земните царе и велможите, хилядниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещери и по планински скали, 16 като казваха на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седналия на престола и от гнева на Агнеца. 17 Защото дойде великият ден на гнева Му, кой ще може да устои?“