Lukas 6 | Съвременен български превод

Иисус Христос и съботата

1 Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха. 2 Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“ 3 А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него? 4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“ 5 След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“

Изцеляване на човека с изсъхналата ръка

6 В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи. 9 Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота – добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“ 10 И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. 11 А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус.

Иисус Христос избира дванадесет апостоли

12 През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли: 14 Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, 15 Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот, 16 Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател.

Иисус Христос поучава и лекува

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон 18 * бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове. 19 И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.

Блаженства и упреци

20 А Той отправи поглед към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство. 21 Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22 Блажени ще бъдете, когато хората ви намразят, когато ви отлъчат, похулят и оклеветят името ви заради Сина човешки. 23 Бъдете радостни тогава и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй постъпваха и техните предци с пророците. 24 Но горко на вас, богатите, защото вече сте си получили утехата. 25 Горко на вас, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко на вас, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 26 Горко на вас, когато всички хора заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните предци с лъжепророците.

За любовта към враговете

27 А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, 28 благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. 29 Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата. 30 На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне. 31 И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. 32 Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. 33 Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. 34 Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35 Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. 36 Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

За осъждането и отношението към ближния

37 Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости. 38 Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ 39 Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата? 40 Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител. 41 Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? 42 Или как можеш да кажеш на брат си „Нека, брате, извадя сламката от окото ти“, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.

Дървото се познава по плода

43 Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му. 46 И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите, каквото казвам? 47 Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича. 48 Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49 А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“