3.Mose 7 | Съвременен български превод

1 „Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня. 2 Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта и около жертвеника. 3 Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите, 4 двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците. 5 После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина. 6 Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня. 7 Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. 8 Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника. 9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. 10 И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове. 11 Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа: 12 ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей. 13 При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб. 14 От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва. 15 Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта. 16 Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден; 17 а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня. 18 Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си. 19 Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист. 20 Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си. 21 Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“ 22 И Господ каза още на Мойсей: 23 „Заповядай на израилтяните: „Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете; 25 защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си. 26 И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. 27 Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си“.“ 28 Господ каза още на Мойсей: 29 „Заповядай на израилтяните: „Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа; 30 с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа. 31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му. 32 Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение. 33 Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка. 34 Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци. 35 Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани. 36 Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им“.“ 37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва, 38 който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.