Hiob 34 | Съвременен български превод

Втора реч на Елиуй. Бог е справедлив

1 Тогава Елиуй продължи да говори: 2 „Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи! 3 Защото ухото проверява думите, така както небцето – вкуса на ястието. 4 Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто. 5 Ето Йов казва: „Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд. 6 Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима – без вина.“ 7 Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода, 8 общува със злосторници и ходи с нечестиви? 9 Защото беше казал: „Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.“ 10 Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие, 11 понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си. 12 Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда. 13 Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена? 14 Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си, 15 всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха. 16 И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми! 17 Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния? 18 Може ли да се каже на царя: „Ти си негодяй“, а на князете: „Вие сте нечестиви“? 19 Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му. 20 Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила. 21 Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки. 22 Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците. 23 И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд. 24 Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места, 25 защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени. 26 На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници, 27 понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища, 28 така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите. 29 Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види – било за един народ, било за един човек, 30 така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа. 31 Пред Бога трябва да се говори: „Възгордях се, няма вече да греша, 32 За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.“ 33 Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори! 34 Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал: 35 „Йов не говореше умно и думите му не са разумни.“ 36 Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора, 37 понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“