1В четиринадесетата година от царуването на цар Езекия асирийският цар Сенахерим нападна всички укрепени градове в Юдея и ги превзе.2От Лахис царят на Асирия изпрати Рабсак с голяма войска срещу Езекия. Той спря при водопровода на горния водоем, на пътя за тепавичаровата нива.3При него излязоха началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син.4И Рабсак им рече: „Кажете на Езекия: „Ето какво пита великият цар, царят асирийски: „На чия защита се надяваш?5Мислиш, че празнословието е достатъчна сила и план за война. На какво се надяваш, та си тръгнал срещу мен.6Сигурно на Египет, тази прекършена тръстика, на която всеки, който се облегне, пробожда ръката си. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него“.“7Ако ми кажеш: „На Господ, нашия Бог се надяваме“ – на този ли, чиито оброчища и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и Йерусалим: „Само пред този жертвеник трябва да се покланяте“;8хайде, обзаложи се с моя господар асирийския цар. Аз ще ти дам две хиляди коне, а ти трябва да им намериш ездачи.9Как тогава искаш да отблъснеш един военачалник измежду най-нищожните служители на моя господар? И защо се надяваш на Египет заради неговите колесници и коне?10Нима против волята на Господа съм тръгнал против тази земя, за да я разоря? Господ ми каза: „Нападни тази земя и я разори!“11Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рабсак: „Говори на арамейски със слугите си, ние го знаем. Не ни говори на еврейски, за да не разбират хората, които са на градската стена.“12Но Рабсак отговори: „Моят господар ме изпрати да кажа тези думи не само на твоя господар и на тебе, а и на онези, които са по градската стена и ядат изпражненията си и пият урината си.“13И Рабсак пристъпи напред и извика силно на еврейски: „Слушайте думите на великия цар, царя на Асирия.14Така казва царят: „Не вярвайте на Езекия, защото той не може да ви спаси!“15И нека не ви обнадеждава с Господа, казвайки: „Господ непременно ще ни спаси. Този град няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.“16Не слушайте Езекия, защото ето какво казва асирийският цар: „Примирете се с мене и излезте пред мене. Тогава всеки ще яде от лозето и смокинята си и ще пие вода от кладенеца си,17докато дойда и ви заведа в земя като вашата, пълна с жито и лозя, земя, изобилна на хляб и вино.“18Езекия да не ви заблуждава, като казва: „Господ ще ни избави.“ Спасиха ли боговете на другите народи земята си от асирийския цар?19Къде са боговете на Хамат и Арпад? Къде са боговете на Сефарваим? Спасиха ли боговете Самария от моите ръце?20Кои измежду боговете на тези страни избавиха земята си от моята ръка? Как тогава Господ ще спаси Йерусалим от ръката ми?“21Но те мълчаха и не му отговориха нито дума, защото царят бе заповядал да не му се отговаря.22Тогава началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.