1Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха: „Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!2Сила моя и песен моя е Господ. За мене Той стана спасение. Той е мой Бог. Аз ще Го прославя; Бога на моите бащи ще прославя.3Господ е силен в битка. Яхве е Неговото име.4Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.5Бездните ги покриха: като камък потънаха те в дълбините.6Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ; Твоята десница, Господи, разби неприятеля.7С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си. Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.8От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове, вълните застанаха като грамада, бездни се откроиха посред морето.9Тогава неприятелят каза: „Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя, ще се насити с тях моята мъст, ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.“10С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри: те потънаха като олово в мощните води.11Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества? Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите, достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?12Ти простря десницата Си, тогава земята ги погълна.13Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави, и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.14Чуха народите и треперят; ужас обзе жителите на филистимската страна.15Уплашиха се тогава князете на Едом, трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са всички обитатели на Ханаан.16Страх и ужас да ги нападне, от силата на Твоята мишца да застинат като камък, докато достигне земята Твоят народ, Господи, докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.17Въведи го и го насади в планината на Своето наследство, на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!18Господ ще царува вовеки и вечно.“19Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето.20Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора.21И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“22След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода.23Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера.24Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“25Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна. Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание.26Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“27След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.