Prediger 8 | Съвременен български превод

Целесъобразност в несъвършения свят

1 Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява. 2 Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога. 3 Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска. 4 В заповедта на царя има власт – кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“ 5 Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата. 6 Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него. 7 Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи? 8 Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия. 9 Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди. 10 Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета. 11 Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло. 12 Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него. 13 А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго. 14 Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета. 15 Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето. 16 Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, – 17 тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.