1И Господ отправи слово към мене, като каза:2„Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом. Те имат очи да виждат, но не виждат; уши да чуват и не чуват, защото са размирен род.3А ти, сине човешки, приготви си необходимото за плена и се пресели посред бял ден пред очите им. Пресели се от своето място на друго място пред очите им. Може би те ще разберат, въпреки че са размирен род.4И изнеси вещите си като нещо необходимо за преселване посред бял ден пред очите им. А ти замини нощем пред очите им като човек, отиващ в плен.5Пред очите им си пробий отвор в стената и изнеси вещите си през него.6Пред очите им ги вдигни на раменете си и ги изнеси по тъмно. Закрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на Израилевия дом.“7Тогава направих, както ми беше заповядано. През деня изнесох своите вещи като необходими за плена неща. А вечерта прокопах с ръцете си отвор в стената. По мръкнало ги изнесох. Носех ги на рамене пред очите им.8А на сутринта Господ отправи слово към мене, като каза:9„Сине човешки, Израилевият дом, размирният дом, не те ли запита: „Какво правиш?“10Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Това е бремето за княза в Йерусалим и целия израилски дом, който е в него“.“11Кажи: „Знамение за вас съм аз. Каквото направих, така ще бъде направено с тях. Те ще отидат в плен, в заточение.12А князът, който е сред тях, по мръкнало ще вдигне товара и ще излезе. Ще прокопаят през стената, за да го изкарат. Ще покрие лицето си, така че да не може да види страната с очите си.13И ще разпростра Своята мрежа върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. Тогава ще го откарам във Вавилон, в страната на халдейците. Но той няма да я види и там ще умре.14А всички, които са около него – неговите помощници и цялата му армия, – ще разпръсна по всички страни. И ще изтегля меч след тях.15И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпръсна между народите и ги прогони по чуждите земи.16Но малцина от тях ще пощадя от меч, глад и болест, за да разказват за своите мерзости между народите, при които ще отидат. И ще познаят, че Аз съм Господ“.“
Съдът няма да бъде отложен
17И Господ отправи слово към мене:18„Сине човешки, яж храната си с трепет и пий водата си, изпълнен с тревога и безпокойство.19Тогава кажи на народа на страната: „Така казва Господ Бог за йерусалимските жители в израилската земя: „Те ще ядат храната си със страх и ще пият водата си с ужас, защото страната им ще бъде лишена от пълнотата на изобилието си поради насилието на всички, които живеят в нея.20И населените градове ще станат развалини, и страната ще бъде опустошена. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ“.“21И Господ отправи слово към мене, казвайки:22„Сине човешки, каква е тази поговорка у вас за израилската страна: „Дните са дълги и нито едно видение не се сбъдва?“23Затова им кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще сложа край на тази поговорка, и няма повече да я използват в Израил“.“ Но кажи им: „Дните са близо и всяко видение ще се изпълни.“24Защото вече няма да има нито едно измамно видение или лъжливо предсказание в Израилевия дом.25Защото Аз съм Господ. Аз говоря и думите Ми, които изричам, се изпълняват. Няма повече да се забавя. Защото докато сте живи, о, размирни роде, каквото и слово да изрека, ще го изпълня; о, размирни роде, ще изрека слово и ще го изпълня“, казва Господ Бог.26И Господ отправи слово към мене:27„Сине човешки, виж какво казва Израилевият род: „Видението, което той вижда, е за много дни напред и той пророкува за далечни времена.“28Затова кажи им: „Така казва Господ Бог: „Няма да има повече забавяне. Всяка от Моите думи, която изговоря, непременно ще се изпълни“, казва Господ“.“
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.