Esra 9 | Съвременен български превод

Забрана на смесени бракове

1 Когато свърши това, предводителите дойдоха при мене и казаха: „израилският народ, свещениците и левитите не пожелаха да се отделят от другите племена по тези земи с техните мерзости: хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци. 2 Те си взеха техни дъщери за себе си и за синовете си и потомството на светия народ се смеси с другите племена; дори предводителите и знатните първи извършиха това беззаконие.“ 3 Като чух тези думи, раздрах дрехите си, скубех косите и брадата си и седях опечален. 4 Така седях в печал до вечерната жертва, а около мене се събраха всички, които се бояха от присъдата на Израилевия Бог заради престъпленията на завърналите се от плен. 5 А по време на вечерната жертва се отърсих от своето вцепенение и с раздрани дрехи паднах на колене, прострях ръце към Господа, своя Бог, 6 с думите: „Боже мой, страхувам се, обзет от срам, да се изправя пред Тебе, Боже мой, защото потънахме в беззакония, а вината ни достигна небесата. 7 От времето на нашите прадеди до днес вината ни е голяма и поради нашите беззакония ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени във властта на чуждоземни царе, на меч, плен, ограбване и унижение, както е сега. 8 И ето за много малко време Господ, нашият Бог, ни дарява с милост, за да останат от нас неколцина оцелели и да се утвърдим на святото Му място. Нашият Бог просветли очите ни и ни даде малко отдих в робството ни. 9 Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни изостави. Той е причина персийските царе да проявят милост към нас и ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог, да го възстановим от руините му и да намерим сигурност в Юдея и в Йерусалим. 10 Но сега какво да кажем, Боже наш, след това, което се случи? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди, 11 които ни даде чрез Своите слуги, пророците, като каза: „Земята, която отивате да завладеете, е нечиста земя. Тя е осквернена от мерзостите на народите, които я населяват. Техните скверни идоли са я изпълнили открай докрай. 12 Затова не давайте дъщерите си на синовете им и не взимайте техните дъщери за синовете си. Не спомагайте никога за техния мир и благоденствие, ако искате да се утвърдите и да се прехранвате с благата на тази земя и да я предадете на синовете си като наследство за вечни времена.“ 13 И след всичко, което ни сполетя заради нашите беззакония и голямата ни вина – макар че Ти, Боже, се смили и не ни наказа строго за греховете ни и ни даде такова избавление, – 14 отново ли ще нарушаваме Твоите заповеди и ще се сродяваме с тези народи, отдали се на идолопоклонство? Трябва ли Твоят гняв към нас докрай да ни погуби, за да не оцелее никой и да няма никакво спасение! 15 Господи, Боже на Израил! Ти си праведен, защото ни позволи да оцелеем до днес. Ето ние стоим пред Тебе със своята вина, защото след всичко, което извършихме, ние не можем да се изправим молитвено пред Тебе.“