Apostelgeschichte 4 | Съвременен български превод

Апостолите Петър и Йоан пред синедриона

1 Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. 2 Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус* възкресение от мъртвите, 3 заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило. 4 А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. 5 На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници – 6 първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. 7 Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ 8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! 9 Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен, 10 то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. 11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. 12 И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“ 13 И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус, 14 но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си, 16 казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това. 17 Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“ 18 И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус. 19 Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога! 20 Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. 22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Молитва за Божия подкрепа

23 Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24 А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. 25 Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: „Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? 26 Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.“ 27 Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, 28 за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. 29 И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение, 30 като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ 31 И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.

Обща собственост на благата у първите християни

32 Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо. 33 Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос* и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях. 34 Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото 35 и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата. 36 Така Йосия*, левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“, 37 имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.