1.Mose 24 | Съвременен български превод

Женитбата на Исаак за Ревека

1 Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. 2 Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми 3 и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми* жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. 4 Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“ 5 Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“ 6 Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там. 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми. 8 Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“ 9 Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо. 10 Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор. 11 Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. 12 Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. 13 Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. 14 Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“ 15 Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. 16 Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. 17 А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ 18 Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. 19 А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ 20 Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. 21 Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. 22 След като камилите се напиха, той и даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете и, тежки десет сикли. 23 Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ 24 А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ 25 След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ 26 Тогава той се наведе, поклони се пред Господ 27 с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“ 28 Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това. 29 Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия, 30 защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора. 31 Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“ 32 Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него. 33 Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“ 34 Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб. 35 Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли. 36 Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше. 37 Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея, 38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.“ 39 Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“ 40 Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом. 41 Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.“ 42 Така аз дойдох днес при извора и се помолих: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно, 43 то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: „Дай ми да пия малко от твоята стомна“, 44 и която ми отговори: „Пий ти, а също и за камилите ти ще налея“ – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.“ 45 Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: „Дай ми да пия.“ 46 Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: „Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.“ Аз пих, а тя напои камилите ми. 47 Аз я попитах: „Кажи ми чия дъщеря си.“ Тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.“ Тогава аз и дадох златна обеца и гривни за ръцете и. 48 Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар. 49 Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“ 50 Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо. 51 Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“ 52 Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята. 53 Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат и и на майка и. 54 След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“ 55 Но брат и и майка и отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“ 56 Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“ 57 Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“ 58 Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“ 59 Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката и, Авраамовия роб и придружаващите го, 60 като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“ 61 След това Ревека и робините и възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина. 62 А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев. 63 Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили. 64 Ревека видя Исаак и скочи от камилата. 65 Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри. 66 Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил. 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.