1– И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон:2„Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен.3Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш,4за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“5Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си.6Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.7Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом.8При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“9Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“10И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.11А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим.12Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.
Укрепване на властта на Соломон
13Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“14След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“15Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.16А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“17И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“18А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“19И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.20Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят и отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“21И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“22Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“23И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си.24А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“25И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.26И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“27Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.28Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.29Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш*.“30Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: „Излез!“ А онзи отговори: „Не, защото искам да умра тук!“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“31А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв.32Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник.33Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“34Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта.35А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар*.36Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам;37и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“38Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.39А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“40Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет.41И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал.42Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: „Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш“, а ти ми отвърна: „Добро е това, което ти каза.“43Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“44И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава!45А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“46Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.
Верен
1И когато наближи времето на Давид да умре, той поръча на сина си Соломон и каза:2Аз отивам по пътя на цялата земя; затова ти бъди силен и мъжествен!3И пази заповяданото от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му, да пазиш наредбите Му, заповедите Му, правилата Му и свидетелствата Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, което правиш, и накъдето се обръщаш;4за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам – няма да липсва от теб мъж на престола на Израил!5И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил – на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му*.6Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол.7А към синовете на галаадеца Верзелай покажи благост и нека бъдат между онези, които ядат на трапезата ти, защото така ме посрещнаха, когато бягах от брат ти Авесалом.8И ето, при теб е вениаминецът Семей*, синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч!9И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек* и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол.10И Давид легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град.11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години – седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим.12И Соломон седна на престола на баща си Давид и царството му се утвърди здраво*.13А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир.14И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори.15Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА.16Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори.17Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон – защото той няма да ти откаже – да ми даде за жена сунамката Ависага!18И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб.19И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна.20Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят ѝ каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена!22А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството – защото той ми е по-голям брат – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя!23И цар Соломон се закле в ГОСПОДА и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си!24Затова сега – жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид, и който ми направи дом, както беше обещал – още днес Адония ще бъде убит!25И цар Соломон изпрати чрез ръката на Ваная, сина на Йодая; и той го удари, и той умря.26А на свещеник Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивата си, защото заслужаваш смърт. Но няма да те убия в този ден, понеже си носил ковчега на Господа БОГА пред баща ми Давид и понеже си страдал във всичко, в което е страдал и баща ми.27Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да изпълни ГОСПОДНОТО слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий.28И вестта дойде до Йоав – защото Йоав беше последвал Адония, макар да не беше последвал Авесалом – и Йоав избяга в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на олтара.29И казаха на цар Соломон: Йоав е избягал в ГОСПОДНИЯ шатър, и ето, при олтара е. Тогава Соломон изпрати Ваная, сина на Йодая, и каза: Иди, съсечи го!30И Ваная дойде в ГОСПОДНИЯ шатър и му каза: Така казва царят: Излез! Но той каза: Не, тук ще умра! И Ваная отнесе отговора на царя и каза: Така каза Йоав и така ми отговори.31А царят му каза: Направи, както е казал, и го съсечи и го погреби, за да отмахнеш от мен и от бащиния ми дом кръвта, която Йоав е пролял без причина.32Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му*, понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае – Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда*.33Така кръвта им ще се върне на главата на Йоав* и на главата на потомството му до века; а на Давид и на потомството му, и на дома му, и на престола му ще има мир от ГОСПОДА до века.34Тогава Ваная, синът на Йодая, се изкачи и го съсече, и го уби; и той беше погребан в дома си в пустинята.35И царят постави Ваная, сина на Йодая, на неговото място над войската, а на мястото на Авиатар царят постави свещеник Садок.36После царят изпрати и повика Семейст. 8;, и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и не излизай никъде оттам.37Защото в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, знай със сигурност, че непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на главата ти.38И Семей каза на царя: Добра е думата. Както каза господарят ми, царят, така ще направи слугата ти. И Семей живя в Ерусалим дълго време.39Но след три години двама от слугите на Семей избягаха при Анхус, сина на Мааха, царя на Гет. И съобщиха на Семей и казаха: Ето, слугите ти са в Гет.40Тогава Семей стана и оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. И Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41И съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати и повика Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като казах: Знай със сигурност, че в деня, когато излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми каза: Добра е думата, която чух.43Защо тогава не опази ГОСПОДНАТА клетва и заповедта, която ти дадох?44И царят каза на Семей: Ти сам знаеш всичкото зло, което познава сърцето ти, което си сторил на баща ми Давид; затова ГОСПОД връща злото ти върху главата ти*.45А цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол ще бъде утвърден пред ГОСПОДА до векаст. 33;.46Тогава царят заповяда на Ваная, сина на Йодая, и той излезе и го съсече, и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломон*.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.